Имала съм повече от една истинска Любов...

Моето проклятие...

Отчуждаваме се... постепено, болезнено, мъчително. И се чудя... вината в мен ли е? В него ли е? В нас ли е? Има ли шанс нещата да се оправят или всичко е вече загубено? Става ли като в книгите или реалността наистина е жестока кучка? Иска ли ме той така, както аз него? Не се боя от истината, нито от болката, която би ми причинила... Вероятно съм си го заслужила, в края на краищата аз си нося своето проклятие...
Не, при мен нещата не са като при Бел и Звяра. Мен не може да ме спаси красивият принц на бял кон, никой няма да рискува всичко за мен, а и не е длъжен. Няма гаранция, че нещата ще се подредят... че проклятието ще се вдигне. Няма гаранция, че ще бъда свободна или дори обичана. Напротив... може би наистина е време да заключа остатъците от сърцито си в малка кутийка, а ключа да скрия някъде, където никой няма да го открие и да го използва срещу мен. Може би постъпката ми би била егоистична... може би хората ще си кажат, че избирам лесния път, но се изисква много повече сила, за да се откажеш от това, в което си вярвал най-силно!