Имала съм повече от една истинска Любов...

Коя съм аз?

Може би за повечето от вас днес е съвсем обикновен ден, но не и за мен. За един миг аз седнах и се замислих коя точно съм. Може би на никой от вас не му пука, но реших, че искам да го напиша, защото това е моят начин да се изразя.

Та да си дойдем на думата: Аз съм момичето, което обикновено никой не вижда. Живея в сянка, защото там се чувствам защитена! Тиха съм, защото това е моят начин да се предпазя. Не вярвам вече в хората. Не вярвам, че имам приятели. Хората или са част от моето семейство, или са просто непознати! Да, може би, не са ми като братя или сестри, но са да кажем далечни братовчеди, на които държиш, защото са ти роднини!

Аз съм момичето, което предпочита да забучи нос в книгата вместо да се заговори с някого, защото докато чета няма шанс да сгафя! Няма вариант, в който да кажа нещо грешно и да се чувствам като глупачка! Вместо това се пренасям в друг свят, където всичко е възможно! Аз съм книгохоличка... имам нуждата да чета, да се отделя от реалността, защото тя не е създадена за мен! Не ме разбирайте погрешно обичам семейството си и всеки един човек, който се е превърнал в част от него, но мразя себе си!

Аз съм момичето, което е безнадежден романтик! Мечтая за връзка като онази по филмите, които дават събота и неделя следобед, или като в книгите, които чета. За онази безнадеждната любов, за която пиша. Където главните герои са просто създадени един за друг, защото ДА те наистина са създадени един за друг. Та нали книгите са създадени като отражение на реалността, но тогава къде е моята половинка? Преди вярваш, че съм твърде малка, за да я открия, но сега... сега вече съм на 20, а изгледи за такава голяма любов няма. Слушала съм хиляди истории на хора, които са заедно от много години, които са се запознали на моята възраст или дори по-малки... Да, вероятно вече звуча като някоя маниачка... и може би съм такава, но какво да сторя... като всеки останал човек на тази земя и аз се нуждая от любов... Моите родители няма вечно да са до мен и да ме даряват с тяхната, в един момент брат ми също ще си намери половинка (ако вече не го е сторил). В един момент в близкото бъдеще ще остана само аз и непреодолимата ми страст към книгите.

А на въпроса коя съм аз в действителност отговарям така: Мога да бъда, която поискам! Стига да го искам! Но има ли смисъл, ако не мога да бъда себе си пред някого, на когото държа? Та аз съм безнадеждната романтичка забучила нос в поредната книга, защото не намира смисъл да впери поглед в реалността...