Имала съм повече от една истинска Любов...

Умората

Уморена съм! Уморена от това да опитвам! Уморена от това да бъда ничия! Уморена от това да бъда нечия и след време отново да бъда отритната! Просто уморена от това да бъда себе си! Малкото чудовище, с което светът да се гаври!

Да, аз не съм перфектна! Да, аз не съм красива, умна, добра... Да, аз съм едно обикновено момиче, влюбено в света на книгите! Влюбено в идеята да обича и да бъде обичано! Искам нещо простичко и нищо друго! Нещо мъничко... някой само за мен! Някой, който да ме обича такава, каквато съм! С всичките ми недъзи! Да обича дори най-грозната част от мен! Просто да обича мен самата! Някой, който да не се уморява, да ме спасява дори от мен самата! Някой, който да не се уморява от детското ми поведение! Някой, който ще е способен да ме търпи и да не иска от мен да се променям! Защото наистина се уморих да опитвам да бъда нещо, което не съм! Някой, който не мога да бъда! Аз не съм от онези с каменните лица, не мога да бъда като тях! Аз обичам да се усмихвам, понякога да се държа като дете! Да се смея, да тичам, да подскачам, да бъда свободна, каквато е и душата ми!

Уморена съм! Уморена съм да се опитвам да се променям, за да угодя на останалия свят! Уморена съм просто да опитвам да впечатля останалия свят, да опитвам да спася всички! Понякога съм просто уморена и нямам сила дори да дишам! Уморена съм дори да отворя очи и да продължа...