Имала съм повече от една истинска Любов...

Чаровникът...

Стоиш на отвън на стълбите пред блока, в който живееш от известно време. Имаш нужда да помислиш. На улицата спира кола и от нея слиза момчето, което от известно време харесваш. Още преди да е затворил вратата на колата си, между устните му има цигара. Забелязала си този негов вреден навик. Той те поглежда и върху устните му изгрява онази усмивка, която кара сърцето ти да забърза ритъма си. Усмихваш му се и ти, надявайки се да те харесва поне малко.

Докато ти си мислиш: „Леле, дали ме е забелязал? Дали имам шанс? Дали един ден двамата ще стоим прегърнати, гледайки някой глупав филм? Дали някой ден ще вървим хванати за ръце? За него ще съществувам само аз, а за мен ще е само той!"

Грозната истина, принцесо, е че в ума ми има съвсем друг тип мисли. Мисли, които не биха ти се понравили! Мисли, които биха те отблъснали далече от него! Зад красивата си усмивка той с нищо не е по-различен от всички останали опитали се да се възползват от теб! И все пак, принцесо, опитай се да го обичаш такъв, какъвто мислиш, че е... Опитай дори да се промениш за него, а когато се убедиш, че думите ми са били истина ще бъдеш тъжна и може би дори депресирана. Не се притеснявай, това няма да трае дълго... само докато се появи следващия чаровник с цигара в уста, който ще ти намигне, за да те свали, но ти вече ще имаш едно наум... или поне така ще си мислиш!