Имала съм повече от една истинска Любов...

Ще си пожелая теб

Пак е един от онези моменти, в които децата силно вярват. Точно 22:22. Глупаво е! И все пак ще затворя очи, за миг. Ще преброя набързо до десет и ще изрека желанието си. Какво ли би могло да е то? Имам всичко – семейство, приятели, цел. Всъщност не всичко... Липсваш само ти. За това моето желание си ти!

Ще си пожелая да се появиш с онази прелестна усмивка. Ще се зададеш по коридора, а очите ти мигновено ще открият моите. Ще се засмееш. Ще се приближиш и ще преметнеш ръка през раменете ми. Така всеки ще знае, че съм твоя, колкото и ти си мой!

Може би е глупаво да похабя желанието си с лека ръка, но все пак, когато цифрите отново станат еднакви пак тихичко ще изрека твоето име и ще си пожелая да си при мен. И така всеки път щом часовника покаже 11:11 или 22:22. Всеки ден...

И дори да знам, че пожелавайки си нещо бих могла да получа всичко останало на света, но не и теб... Въпреки това бих си пожелала точно теб. Заради очите ти, заради усмивката, заради гласът ти... Просто ще си пожелая теб!