Имала съм повече от една истинска Любов...

Само смъртта...

Вървеше боса по мраморния под. Той я наблюдаваше. Очите му долавяха елегантността, с която тя се движи. Все едно се носи, а не върви.
-Спри да ме гледаш така! - скара му се и се завъртя леко към него. Сатенената нощница се уви около кръста й.
-Как? - попита я, предизвиквайки я да изрече това, коета се върти в ума й.
-Все едно съм единствената! Все едно за теб няма друга! Все едно съм създадена, за да те допълня! - момичето въздъхна. - А аз много добре знам, че вероятно всичко ще си окаже просто сън... плод на моето въображение... - изрече тихо, опитвайки се да скрие тъгата в гласа си. Но очите й издаваха ясно това, което чувства дълбоко в душата си.
Момчето изръмжа животински, изразявайки недоволството си. Изправи се рязко и с бързи крачки достигна към нея. Завъртя я към себе си. Обхвана брадичката й с пръсти и повдигна лицето й, за да могат очите им да се срещнат.
-Слушай ме добре, защото знаеш, че мразя да повтарям. Това тук не е сън и няма да бъде! Аз съм тук, защото ти си създадена за мен... както аз съм създаден за теб! Обичам те до лудост и само смъртта може да те отнеме от мен! - изръмжа последното и впи устни в нейните.