Имала съм повече от една истинска Любов...

Не луната, не звездите, не шибаното слънце

Той стоеше пред мен. Тялото му беше изправено, а главата леко наведена, за да може да ме гледа в очите. Усмихваше ми се, надявайки се това да спре сълзите ми. Наведох глава. Не исках да ме вижда такава... Толкова слаба...

-Хайде, принцесо, вдигни високо глава! - изрече нежно и постави пръсти под брадичката ми, повдигайки леко главата ми. - Ще ти падне короната! - ухили се още по-широко.

Леко приклекна и долепи устни до челото ми. През тялото ми премина приятна тръпка и аз развълнувано се сгуших в ръцете му. Усетих гръмкия му смях как вибрира в гърдите му. Той ме притисна към себе си.

-Обичам те, принцесо! - прошепна в косите ми. - За теб луната, звездите и слънцето от небосвода ще сваля! - каза гордо.

-Тях и сама мога да си ги сваля! - отвърнах му и се отдръпнах леко, за да мога да видя лицето му. Очите му бяха разширени от изненада. - Искам теб! Не луната, не звездите, не шибаното слънце, искам само теб! - усмихнах се. - Дълги, дълги мигове прекарани с теб!

Видях как в очите му се разля топлина и обич, преди да се наведе и да ме целуне.