Имала съм повече от една истинска Любов...

В огледалото

Гледаш в огледалото. Виждаш себе си. Усмихнато човече – истински щастливо. Мигваш. Само това е нужно. Пред теб в огледалото вече стои друг образ. Знаеш, че е твой, но изглежда толкова тъжен, а ти не си. Спиралата от миглите е размита и размазана по бузите от сълзите ти. Ярко червеното червило се е смесило с кръвта от раничките, които си си направила, защото не си спряла да хапеш устните си. В красивите ти кафяви очи се вижда нечовешка болка.

Крещи ти се, но викът се е загнездил в гърлото ти и не иска да излезе от там. изображението в огледалото леко се привежда и ти повтаряш инстинктивно действието му. Искаш да чуеш какво ще ти каже, въпреки че знаеш, че е невъзможно.

-Не им вярвай! – подскачаш като попарена, ето че невъзможното става възможно. – Не им вярвай, чуваш ли? – шепне образът. Твоят образ. – Виж какво ми причиниха! – извиква и вдига ръце. Успоредно на ръцете й, вените бяха дълбоко прерязани. – Нищо не остана от мен, от теб, от нас! Не им вярвай! Не ги слушай! Стой далече от тях! Те са причината за краят ни.

После се чува оглушителен писък и огледалото се чупи на хиляди парченца, а ти отскачаш уплашено. Заглеждаш се в парчетата. Чувстваш се разбита, но изправяш високо глава и опитваш за продължиш!