17.01.2014
Петък, колко интересен ден. Ако беше тринадесети би бил дори още по-интересен. Хората вярват в какво ли не. Някои дори са прекалено суеверни. За някой петък тринайсети е зла поличба, а за други им носи късмет. Има толкова много суеверия и тяхното значение. Като черната котка, подковата, четирилистната детелина и още много други. На хората им е трябвало да вярват в нещо. А през Средновековието и Ренесанса са били дори твърде вманиачени в тези легенди. Убивали са невинни хора просто така, заради схващанията и страховете си. Луди хора, такава примитивност обаче може да се види и днес...
Тази вечер Даниел обмисляше да покани Катерина на среща. Но само фактът от това го плашеше. Първо не знаеше как да я покани и второ си нямаше и на идея къде, кога и как. Тоест къде да е мястото на срещата, кога да е и как да се държи там. Наистина той бе тежък случай. О, не случай е силна дума. В друг контекст има коренно различно значение, което е много по-силно. Но в крайна сметка трябва да го направи. Участвал е в престрелки, разрешавал е какви ли не случаи и една среща ли ще му се опре?
- Хей.-опита да звучи приветливо.
- Хей.-отвърна по същия начин.
- Чудех се тази вечер свободна ли си?
- Да, защо питаш?-като всяка жена схвана веднага, но се направи на ударена.
- Исках да те поканя на среща.-говореше почти накъсано. Все едно бе на кръстосан разпит и го подлагаха на живо мъчение.
- Оу, с радост ще приема.-това го напрегна дори повече.
- Добре. Какво ще кажеш да те взема в 20:00 от вас?
- Става. Къде ще ходим?
- На вечеря?-потта изби по челото му. Нима толкова се притесняваше от една среща?
- Ок. Питам, за да знам какво да облека.-женски му работи.
- Аха. Тогава ще се видим довечера.
- До скоро!
- Чао!-най-после свърши.
Така си отдъхна все едно е протичал маратон. Половината бреме падна от плещите му. Но другата половина остава за довечера.. Горкият Даниел, преживяваше толкова много заради една среща. Докато стоеше и работеше по докладите забеляза нещо до секцията. Кога беше оставила съобщението си този път? Това как се бе озовало там?! Но как може да прониква в полицейското управление?!! Все едно това не бе управление, а някаква сграда със свободен вход. Реши да прескочи частта с възмущението си и отиде да вземе пакета. Отвори го и разгледа. Имаше няколко листа. Двата бяха картонени със снимка на някакви странни неща. На едното пишеше Кървавата Мери, а на другото Жената в бяло. Сега пък беше на вълна страшни истории. Колко вълнуващо! Взе първото и се зачете.
В гъстите гори на американския щат Пенсилвания в малка къща живеела старица, която събирала билки за продажба. Жената била наричана от хората в региона Кървавата Мери.
Никой не смеел да се доближи до нея, защото всички я смятали за зла вещица, пишат руските медии.
Случило се така, че регионът бил сполетян от нещастие - започнали да изчезват малки момиченца. Безследно. Родителите предположили, че в това е замесена Кървавата Мери, а някои от тях събрали смелост и я посетили.
Въпреки нейните увещания, че няма нищо общо с изчезването на децата им, някои от фермерите забелязали, че тя е променена - изглеждала по-младолика.
Една нощ дъщерята на мелничаря станала от леглото си и излязла извън къщата, привлечена от силна светлина. Родителите се опитали да спрат момичето, но то неудържимо следвало светлината, идваща от близката гора.
Мелничарят, съпругата му и съседите-фермери тръгнали след момичето. Наближавайки гората, те зърнали Кървавата Мери, която държала в ръцете си пръчица, насочена към къщата на мелничаря.
Виждайки хората, вещицата прекъснала магията. Съседът на мелничаря успял да я простреля в крака със сребърен куршум. Успели да хванат Кървавата Мери и я хвърлили на клада.
След смъртта й фермерите открили край къщата й в гората гробовете на изчезналите момичета. Вещицата ги убивала, а кръвта им изпивала, за да се подмладява.
И вярваше на това? Той не отричаше, че бе чувал разни истории, че ако кажеш пред огледало три пъти "Кървава Мери" ще я видиш и тя може да те нападне, да ти покаже бъдещето или да те убие по мъчителен и жесток начин. Но това бяха глупави легенди, не истина. Все пак реши да прочете и второто.
Нощта изгрява над смълчаната американска прерия. Луната започва да пълзи мудно по безоблачния небосвод, окъпвайки пустошта в сребро. Фина, призрачно бяла фигура прекосява прашната магистрала. Реката я зове. Любимият й я е отхвърлил. Скръбта й е толкова дълбока, че в миг на отчайваща лудост хвърля було върху ума й. Вместо спомен й оставя кръвта на собствените й деца, покрила дланите й. А реката я зове. Защото именно в нейните дълбини ще отекне последния й дъх. Обречен да се скита вечно между нашия и отвъдния свят в търсене на погубените си чеда, духът й ще броди по земята. Бледа сянка, облечена в окървавена бяла рокля и раздирана от неудържим плач.
Предателство и лудост. Това съпътства раждането на Плачещата жена.
Според вярването привидението може да бъде видяно покрай бреговете на реки и езера, където отвлича деца, напомнящи му за неговите собствени. В други случаи напада и похищава мъже, неверни в миналото към жените си. Съществуват дори версии, според които всеки, чул плача на Жената, скоро ще бъде сполетян от ненавременна смърт – вярване, силно повлияно от легендата за западно-европейското банши.
Поразителната й красота никак не улеснява жертвите й. В повечето случаи Жената спира случаен замръкнал минувач и го моли за компания. Нужно е само едно кимване и в следващия миг нещастникът се озовава в прегръдките й. Опиянен. Обречен. Сляп за наближаващия край.
А реката ги зове.
В някои части на Щатите легендата й се разказва редом с Кървавата Мери. Стотици жени, сменили стотици имена и стотици лица. Посегнали на собствения си живот. Заради любов. Любов, коствала им всичко и предложила им в замяна единствено място в страшна приказка, която майките да прошепват преди сън на децата си.
Не излизай сам по тъмно.
Не говори с непознати.
И не приближавай реката.
Това бе дори по-абсурдно и глупаво от предишното! Как вярваше на тези глупости?! Това бяха чисти измислици от примитивните хора от преди няколко стотин години. Наистина се възмути от всичко това. Най-много мразеше подобни глупави 'страшни' истории и хорър филми. Те бяха чиста измислица. Множество компютърни ефекти, декори и костюми и всичко това бе страшно? Абсурд, поне за него. Нямаше абсолютно никакъв смисъл от всичко това, никакъв! Все пак реши да види какво съдържа нейното писмо.
"Знам, че сега се възмущаваш на вкуса ми, познавам те добре. Но не си ли поне мъничко суеверен? Или поне малко не те ли стреснаха тези градски легенди? След вечерята изгледай Кървавата Мери без включена лампа и да те видим! Като деца родителите ни, ни изкарваха всичкия акъл с историите за нея. Колко нощи не сме спали от страх.. Но беше наистина глупаво да се плашим така. Това са само истории, с които майките да плашат децата си. Няма причина да им вярваме. Но знае ли се. Може и да има някаква истина. Все пак това не са просто градски легенди.
- Lis"
Тя блъфираше, този път наистина. Бе оставила едно огледало и бял плат оцапан с нещо червено – може би кръв. Щом му изпрати банка кръв нищо чудно да си има още вкъщи. Този път надмина всичките му очаквания. Показа един напълно ужасен вкус. Легенди и страшни истории? Това беше смешно жалко.
Най-после дойде вечерта. През деня направи резервация в един френски ресторант La belle. Взе си душ, а после се чудеше какво да облече. Накрая избра черна риза и черен панталон. Сети се да се погледне в огледалото. Трябваше да се избръсне. Отиде отново в банята и взе пяната за бръснене и самобръсначката. След половин час бе готов. Сложи на лицето си афтършейв и отиде да се облече. Когато приключи и с това оправи косата си и си сложи парфюм. Погледна ръчния си часовник – 19:30. Обу се, сложи палтото си и излезе. Първо щеше да мине да купи един букет и тогава да отиде да я вземе. Мина през един цветарски магазин и избра класическите червени рози. Жалко само, че жените можеха да тълкуват и свързват нещата много по-бързо и сръчно от мъжете. Когато пристигна влезе във входа и се качи. Позвъня на вратата и зачака. След малко му отвори. Косата ѝ бе накъдрена в краищата. Бе облякла красива розова рокля. Гримът ѝ бе лек – само спирала, сладко розово червило и съвсем нежни сенки в края на клепача. Носеше една нежна верижка. Очевидно не бе като всички останали, които биха си сложили възможно най-фрапиращите грим и рокля, с които да се изтъкнат.
- Здравей, това е за теб.-побърза да ѝ даде букета. Усмихна се някак мило и нежно, което не бе правил до сега.
- Здравей, благодаря. Много са хубави.-каза докато вземаше букета. Заключи вратата и тръгнаха. Щом се качиха в колата имаше неловка тишина. Той реши да я разчупи.
- Много си красива.-опита да ѝ направи комплимент.
- Благодаря.-тя се усмихна и сведе глава.
Когато не бе пийнала беше малко срамежлива. Той се усмихна леко, но възвърна безизразното си изражение. Продължи да шофира. След малко пристигнаха. Отвън имаше хубав вид. Неслучайно я доведе тук. За пръв път дойде в Лондон с баща си и майка си. Баща му ги заведе в този ресторант на вечеря. Той бе от Лондон, но се премести в Ливърпул, защото го преназначиха още преди Даниел да се роди. Там си купиха къща, а апартаментът остана празен. За пръв път доведоха малкия Даниел в Лондон когато бе едва на пет. Той обичаше френския, Франция и френската храна. Поради тази причина Дан учеше френски в училище. Направи го заради баща си. Почти не го помнеше, но наистина го обичаше. Отдавна не бе идвал тук. Не беше особено променено, дори бе по-хубаво.
Влязоха и се настаниха на масата си. Най-напред поръчаха аперитив, на къде без него щом са във френски ресторант. Избраха си едно традиционно червено вино. Говориха общи неща и отпиваха от виното. Основното ястие беше традиционната френска лучена супа. След това си поръчаха сирена. Френските сирена наистина имат широк аспект. Има над пет стотин вида сирене в страната и те са прочути с разнообразието и качеството им. Десертът беше фрапе. Опитаха най-различни френски неща. Френската кухня в крайна сметка бе хубава. Разполагаше с разнообразие и вкус. Всичко беше прекрасно тази вечер. Атмосферата, храната, абсолютно всичко. И на тях самите им бе приятно в компанията на другия. Въпреки всичко онези истории не повлияха на вечерта му. Стана както очакваше и неговите теории се оказаха верни. Те са просто едни градски легенди.
_____________________________________________________________________
le, la, les /льо, ла, ле/ - определителен член за м.р., ж.р. и мн.ч.
beau, belle /бо, белл/ - красив, красива
*La belle е напълно измислено.