Печатът: Съюзът на народите

~39~

   Нощта бе тиха. Небето бе спокойно, като пред бурия. Огромната луна седеше като точка, поставена на тъмносиния плат, колкото да озарява земята.
Лекият пролетен бриз подухваше в лицето на Луси, която стоеше на терасата на вторият етаж. По учестеното ѝ дишане можеше да се разбере колко напрегната беше. Мислите пълнеха главата ѝ, карайки я да полудее. Внезапното завръщане на Гилтъндор я бе изненадало.
Когато чу тежките стъпки и плавното отваряне на вратата, принцесата обърна глава.
- Може ли да се настаня до теб?- попита Зед. Луси не каза нищо, но мъжът се настани до нея.
Намести мускулестите си ръце до нейните. Леко се усмихна и погледна надолу.
- Това днес не го очаквах.- каза отново той. Принцесата завъртя оче незабележимо и не каза нищо.- Защо мълчиш? Да не е станало нещо след това?
- Не!- скара се тя. Ноктите ѝ се бяха забили в дървения парапет и не се пускаха.- Ще може ли да ме оставиш сама?
  Зад обърна лице към момичето и повдигна вежда. Зелените му очи грейнаха с интерес.
- Наистина, да не е станало нещо?- протегна ръка в опит да в постави на рамото ѝ, но принцесата се отдръпна сякаш отвратена.- Луси, какво е станало?
- Нищо, просто ме остави!- опита да се успокои.
- Не изглежда така. Нека поговорим!- Луси издиша тежко и се обърна с рязка крачка срещу Зед.
- Искаш да знаеш какво не е наред?- риторичен въпрос.- Нищо не е наред! Сенчестият си е върнал формата, утре може да е последният ни ден заедно като отбор, войната е на прага ни, а всички се карат с някой.- сълзи затекоха от очите ѝ.- Цялото кралство разчита на нас, разчита на мен! Ако утре не мине както трябва, не само Минерва, а целият свят може да бъде поробен.- сложи ръка пред лицето си, за да скрие сълзите си.
- Луси, всичко ще бъде наред.
- Не, няма да бъде! И то го знаеш, но не го признаваш.- сълзите продължиха да се стичат по бялото ѝ лице.
- Не бъди сигурна.- махна ръката от лицето ѝ, като изтри мокрите пътечки.- Всичко ще свърши бързо, не се притеснявай.
- Зед, ти чуваш ли се какво говориш? - Луси избута ръката му и го погледна объркано.- Отново ли загуби спомените си? Знам, че не ти пука толкова много, но това е смешно.
- Луси, мисля че е време да се успокоиш и да влезем вътре.- каза дрезгаво, като я хвана за предмишницата.
- Пусни ме!- межди пръстите ѝ заигра светлина, която за секунди се уголемяваше. Опита се да се отскубне от хватката му, но той я държеше здраво.- Не ме ли чу?
Зед я игнорира. Многото гласове зазвучаха по-силно и по-неразбираемо от преди в главата на Луси . Зеленоокият явно ги чу и се притесни. Бавно пусна принцесата и прибра ръката до себе си.
- Моля те успокой се! Нека говорим.- опита се да я вразуми той.- Сигурна ли си, че е защото си напрегната заради войната, или защото Гилтъндор те игнорира?
Луси погледна без емоция и гласовете спряха. Светлината танцуваща между пръстите ѝ се изпари, а тя падна на земята и отново пусна сълзите си като необуздана река. Зед клекна до нея и прекара ръката по косата и.
- Не мога да издържа.- каза тя през сълзи.- Цялата тази опасност и всичките тези планове ме карат да се чувствам неопитна, а ѝ Гилтъндор...
- Виж принцесо, - започна Зед.- разбирам те. Цялото това напрежение и всичките тези емоции бушуват в теб, но това не трябва да те спира от целите ти.- тя повдигна леко глава и погледна събеседника си с подпухнали очи.- За какво направи всичко това?
- За да върна семейството си и да спася кралството си.- той ѝ се усмихна топло
- Страхът ще е временен, само докато го постигнеш, а проблемите ти с Гилтъндор ще ги решаваш след всичко това.- отново постави ръката си на рамото ѝ- Преглътни го и утре се бори!