Печатът: Съюзът на народите

~18~

   Мина само едно денонощие. Празникът в Гротен продължаваше още. Гил и останалите бяха напуснали селцето, продължавайки по своят път. Акуария, по желание на къщата, официално стана част от групичката.
Когато стана време за вечеря, трите момичета се бяха събрали в тяхната стая, докато Зед и Гил пиеха на долният етаж. Главната идея на тази събиранка бе да покажат на русалката, че нямат нищо против нея. Офелия плетеше косата на Луси, докато седяха на земята. Акуария бе седнала на ръба на леглото и се опитваше да разговаря.
- Та Акуария!- започна Офелия- Винаги съм се чудила, русалките могат ли да плачат?
- Защо ти е да знаеш?- леко се усмихна водната дама.
- Любопитно ми е!
- Аз имам по-интересен въпрос!- обади се момичето с руси коси.- Как виждаш под водата без да ти е замъглено?
- Очите ми са способни да се приобщават към средата, в която съм.- каза Акуария, опитваща се да не обърка някоя дума.
- Как научи общият език?- продължи Луси.
- От приятел.- облегна се леко назад русалката. Луси прехапа устни.
- Мога ли да те попитам още нещо? Извинявай ако ще те засегна!- погледна я в очите.- Защо те преследваха?
- Направих грешка според законите на народа ми.- погледна в земята. Двете момичета седящи срещу нея наостриха уши. Искаха да чуят историята. Акуария усети интереса им. Издиша тежко.- Контактувах с човек, а това е забранено.
- Това не обяснява защо онези двамата искаха да те убият.- каза Офелия връзвайки последната плитка от косата на Луси.
- Според закона, ако човек види русалка, тя трябва да го убие, за да не говорят хората, че отново сме се показали. Аз не го убих, а народът ми не иска нищо общо с хората.- наведе глава.
- Защо решихте да спрете да контактувате с другите народи? Това съм се питала дълго време.- попита Офелия.
- Преди великата война един свещеник казал на тогавашния крал, че бог Афрони е заповядал така. Не знам до колко е вярно, но кралят и кралицата са го взели на сериозно.- каза тя, кръстосвайки дългите си крака.
- Не вярвам някой от десетте богове да го е казал.- изказа се бавно Луси.- Според божиите правила всички народи трябва да са заедно и да си помагат.
- Според мама, всички богове си имат техните особености. Даже според нейна теория, са спрели да ни говорят за десетата заради сканадалите и проблемите между народите.- каза Офелия. Акуария повдигна вежда объркано. За пръв път чуваше за това.
- Коя е десетата богиня?- попита русалката, оставяйки двете момичета срещу нея объркани.
- Десетата богиня, според легендите, е паднала звезда от небето намерена от хората и подарена на боговете. Демоните са се опитали да я откраднат, но тогавашните девет са създали десетата. Заради нея е започнала войната.- каза Луси. Акуария остана объркана.
- Аз предлагам да спрем с религиозните и исторически факти преди да взривим главата на Акуария.- отново се чу гласа на Офелия.- Нека забравим за демони, богове и съюзи поне за тази вечер и да се насладим на момента!- русалката и принцесата се съгласиха. - Пикантен въпрос за тебе Луси! Как вървят нещата с Гилтъндор?- усмихна се като намигна леко на принцесата. Тя от своя страна се засрами, като зачерви бузи.
- Не знаех, че вие с Гилтъндор сте влюбени.- каза Акуария, като подпря брадичката си с ръка.
- Не, какви са тези приказки!?- засрамено заби поглед в земята.
- Стига лъга! Когато бяхме още в Гротен, те двамата се разхождаха из залива. Даже танцуваха!- каза въздушният войн, за да дразни приятелката си.- Искаме да чуем какво е станало!
- Това може да не значи нищо – рече Акуария замислено – При народа ми танца е традиция – използваме го за изостряне на сетивата и освобождаване на ненужната енергия, а танца с партньор символизира силната дружба помежду им. Този партньор се превръща в брат по оръжие. Твоята половинка в битка.
- Тук означава много повече Акуария! Той може да й се е обяснил в любов!
- Не стана точно така Офелия. Няма и без това много за разказване...
- Хайде, аз ви казах нещо за мен, сега е твой ред!- засмя се русалката.
  Луси потъна в земята от срам. Искаше ѝ се да стана и да слезе долу при мъжете, но бе сигурна че Офелия ще я последва. В мислите й започнаха да изплуват спомените от този точен момент. Усети как студените пръстени на Гилтъндор се допират в дланта ѝ. Даже около нея замириса на него.
- Говорехме си. Разхождахме се. Стигнахме до края на залива, където имаше стара върба. Гил я накара да свири и започнахме да танцуваме. Той рязко пусна ръката ми. Истича до един храст и ми откъсна...- двете момичето наостриха уши .- Откъсна ми любовниче.
Офелия започна да скача из малката стая и да крещи. Акуария само се усмихваше, гледайки на друга страна. Червенокосото момиче се доближи до принцесата, грабвайки я за ръцете като започна да подскача заедно с нея. Луси не издържа и започна да се смее на висок тон.
- Съдбата си знае работата!- каза Офелия през смях.
- Не знаех, че и хората знаят мита за любовничетата.- изказа се русалката.
- Всеки я знае!
- Не смятам, че той я знае.- казаното от принцесата накара позитивната енергия излизаща от Офелия рязко да спре.- Като ми го даваше, не ми се струваше, че изобщо бе чувал зя тях.
- Ти шегуваш ли се? Гилтъндор е сигурно на милион години. Няма как да не знае за цветето. - каза бавно крилатото момиче.
- Не мисля, че се шегува.- каза Акуария. Офелия я погледна и завъртя очи.
- Това е риторичен въпрос прекрасна.- върна поглед си към Луси.- Принцесо любима, Гил е достатъчно голям и съм сигурна, че поне един път я е чувал.
- Не ми се вярва. Начинът, по който ми предложи цветчето не бе доста романтичен. Просто ми го сложи в косата и това беше...
- Просто това беше?!- изкрещя Офелия.- Миличка, никой мъж не сляга цветето в косата на момиче просто ей така!
- Офелия, не крещи! Може да те чуят.- каза Акуария.
- Мила, повярвай ми, мъжете не ги чуват тези неща.- русалката повдигна рамене и сложи възглавница в краката си.- Олеле Луси, толкова ти завиждам! Мечтая, някой да ми подари любовниче от седем годишна!
- Така ли?- отново се чу гласа на водната дама.- Подобен въпрос за теб Офелия - кой искаш да ти подари любовниче?- Луси ококори очи като се засмя леко. От страна на крилатата просто се чу едно тежко пръхтене с устни.
- Ако ви кажа, да си мълчите!- двете кимнаха.- Напоследък се надявам Маршъл да ми подари.- усмихна се като котка.
- Кой е Маршъл?- попита русалката.
- Приятел на Гилтъндор. Все някога ще се запознаете.- отвърна принцесата.- А ти Акуария?
- Никой. Не смятам да се обвързвам в романтична връзка.
- Няма ли някои хубави мъжки русалки? Като видях онези не са от най-прекрасните, но телата им бяха страшни.- червенокосата започна да ѝ намига.
- Те бяха от кралската стража. На тях им е забранено до се размножават.- отвърна спокойно тя.- Когато са под вода устата им се разширява и става два пъти по-голяма.
- Ми другите?
- Те са с доста...как беше думата? Консервативно настроени спрямо жените. Не смятат, че жена има право сред ловните дружни. Ограничават възможностите ни.
- Но нали спомена, че има танци с партньри. Това не значи ли, че има и такива, в които участват и жени?
- Има, но местата където е позволено са малко, а други го правят тайно.
- Какво правят по принцип женските русалки тогава?- обади се Луси.
- Главно повечето само носят деца. Останалите правят каквото поискат,  стига да не е свързано с ловна или бойна дейност.- заметна късата си коса на една страна.- Доста е дразнещо.
- Разбирам те напълно. Имам трима по-големи братя и когато съм се появила аз, нашите ме ограничиха от всякакъв допир до външният свят, само защото съм момиче и не съм могла да се защитавам сама. Поне имах книгите до себе си.- вратата на стаята се отвори бавно и принцесата замълча веднагически. На дограмата стоеше Гилтъндор, облечен само с долнището на пижамата си. Бе подпрял мускулестите си ръце на дървената дограма и погледна към Луси.
- Извинявам се, но вече е късно. Аз ще си лягам принцесо.- каза магът.
- След малко ще си лягам и за.- магьосникът й се усмихна и затвори вратата.