Печатът: Съюзът на народите

~13~

   Гилтъндор, Луси и Офелия закрачиха към стария обор, в който се намираше Зед. Магьосникът носеше огромен кашон напълнен със свещи с аромат на канела. Наближиха дестинацията си и Луси се затича. Стигна до некачествената дървена врата и почука.
- Зед, тук ли си?- каза на висок тон момичето. Не получи отговора, на който се надяваше. Почука втори път. Този път се чуха тежки стъпки, приближаващи се до вратата. Бавно тя се отвори и пред принцесата застана Зед.
- Здравей Луси! Не смятах, че ще се върнеш.- погледна към другите двама.- Кои се тези?
- Това са Офелия и....- принцесата бе прекъсната.
- Гилтъндор.- изрече Зед.
- От къде знаеш името ми?- попита объркано магът.
- Не се ли казваш така?- мълчание. Офелия се изплаши придърпа Луси към нея.
- Май не беше добра идея да идваме.- каза и на ухо. Луси просто я побутна и се върна до Зед.
- Може ли да влезем?- момичето се усмихна дружелюбно. Високият мъж направи знак с ръка и тримата влязоха.
- За какво сте тук?- попита Зед като се облегна на стената.
- Дойдохме да ти помогнем. Ще се опитаме да възвърнем спомените ти!- каза принцесата като започна да вади свещите една по една.
- Да не си намерила магическа пръчка случайно?- каза на шега.
- Не, но намерих някой, който ще успее да ти помогне.- Гил и Офелия започнаха да редят свещите в кръга.
- Чайка малко!- спря ги веднага.- Да не смятате да призовавате демон?- Зед ги погледна недоверчиво.
- Не естествено.- каза Гилтъндор.
- Ще повикаме наш приятел, който да ти помогне.- Зед остана безмълвен.
Бързо наредиха свещите. Гилтъндор посочи с пръст. Завъртя се, запалвайки всички свещи на едно. Посочи на всеки къде да застане. Накрая отиде и той на своето място.
- Хванете се за ръце!- подаде ръка на двете момичета стоящи до него.- Какво то и да става, не пускайте ръцете си!- той затвори очи като започна да говори нещо на странен език. Щом замълча в център на кръга от свещи се отвори пропаст. От нея излизаше силен вятър.- Не се пускайте! Маршъл Пастлайф да се яви! Призовавам те!- от пропастта започнаха да се показват ръце.
- Гилтъндор, какво е това?- изплашено извика Офелия.
- Това са ръцете на лошите сили, игнорирай ги!- отвърна й червеноокият мъж.
  Изведнъж пропастта се затвори. Стана тихо. Всички освен Гил бяха объркани.
- Гил, какво стана? Получи ли се?- попита го Луси.
- Получи се и то още как!- гласът на Маршъл прозвъня. - Радвам се, да ви видя пак принцесо! - из сенките се показа вещерът облечен с бяла риза с широк ръкав и черни панталони.- Какво става Гил? Защо ме повика така внезапно?
- Имаме нужда от твоите услуги стари приятелю.- Маршъл повдигна ръката си. Обърна се към Офелия и бързо се усмихна.
- Кое е това красиво гълъбче?- приближи се до нея.
- Аз съм Офелия! Приятно ми е!- каза тя.
- Толкова красиво име за красива дама като вас! Имате прекрасна коса. Цветът ми напомня за силното слънце греещо в небесата. Затова ли вашата прекрасна кожа блести тъй омайно?- започна той не спирайки очния контакт с нея. Момичето се изчерви като започна да навива плитката си около пръста си.
- Много си мил!- каза тя. Младият мъж хвана ръката на момичето като я целуна нежно. Офелия се обърна към Луси и започна да се радва. Принцесата от нейна страна започна да се смее тихо.
- Маршъл, не си тук за това!- Гилтъндор посочи Зед, който стоеше и гледаше внимателно създалата се ситуация
- А ти си?- вещерът пусна ръката на Офелия и се премести до мускулестия мъж.
- Името ми е Зед.- каза той с дълбокия си глас.
  Маршъл направи три кръгчета около човека. Огледа го от главата до петите. Дръпна старите му панталони. Погледна към лицето му. Загледа се в кърпата вързана на челото му. Помести се с три крачки от него и скръсти ръце пред гърди те си.
- Зед си е забравил спомените и се надявахме да му помогнеш, като ги възстановиш.- обади се Луси.
- Мога да опитам, но не гарантирам нищо.- отвърна Маршъл.
  Той хвана Зед за китката и го настани да седне на земята. Хвана го за челото и натисна. Пет минути седя замръзнал. Зед просто седеше и не правеше нищо.
- Не мога да го направя!- каза вещерът като рязко пусна зеленоокия.- Той има прекалено объркано съзнание и не мога да вдигна мъглата от всички спомени. Съжалявам Зед.
- Поне опита – рече той поглеждайки към вратата.
- Единствените спомени, които нямаха мъгла вече бяха в дългосрочната памет. Видях дарбата ти. Доста е силна.- изрече момчето с бяла коса.
- Със Зед имаме една и съща магия Маршъл!- каза Луси.
- Не е същата. И двете са светлина, но употребата е различна.- Зед и Луси го погледнаха заинтригувано.- Докато бях в главата му, разбрах, че той абсорбира светлината и я използва като супер сила. Твоята магия Луси създава светлина. И двете са равни по сила и добре се сработват. През нощта например, слънце няма. Луси лесно може да създаде светлина, стига да се научи как, а нашият нов приятел, Зед, да я приеме и използва. И двамата можете да лекувате дълбоки рани. Силите ви се използват на един и същи метод, но това ще го оставя на Зед да ти го обясни.- погледна ги и двамата като им намигна. - Гил може ли да поговорим отвън?- Гилтъндор кимна и излезе след приятелят си.
В помещението на обора останаха само Луси, Зед и Офелия. На Луси и Зед мълчанието не им пречеше, научиха толкова много за толкова малко време. Принцесата беше тъжна, че планът ѝ не проработи. Искаше ѝ се да направи нещо за Зед.
- Много тихо стана.- обади се Офелия.
- Съжалявам Зед. Наистина смятах, че ще успеем да ти помогнем.- каза Луси. Тя се премести в близост до Зед, но не смееше да погледне към него.
- Недей Луси! Не си виновна ти. Очаквах нещо подобно да се случи.- той се изтупа. Отиде до стената и се облегна. И тогава нещо в съзнанието на Луси блесна.
- Имам предложение за теб Зед.- каза принцесата. - Искаш ли, да дойдеш да живееш с нас и да ми помогнеш да овладея силите си?- Зед промени сериозната си физиономия в изненадана.
- Какво ще каже Гилтъндор?- попита той.
- Според мен няма да има проблем. Пък и нали къщата избира? Не, че някой ме пита.- каза Офелия.
- Ще го изчакаме да се върне и ще говоря с него.- сложи окуражително ръка на рамото му. Нямаше и десет минути и двамата мъже се появиха.
- Имам новина момичета.- каза огненият маг. - С Маршъл обсъдихме някои неща. Според нас, ако искаме да направим нещо по въпроса с демоните, ще ни трябва по-голям екип. Решихме да поканим Зед, да дойде с нас. Ще покаже на Луси как да използва силите си и да ги владее. Трябва ни само твоето съгласие Зед.- Гилтъндор погледна към високия мъж. Той от своя страна се усмихна и кимна. До него Луси започна да се радва.
- Чу ли Зед? Вече си част от екипа!- каза Офелия