Печатът: Съюзът на народите

~34~

   Пълната от цветя поляна бе различна този път. Капки роса бяха покрили по-обширната част от поляната, като така се вдигаше приятният аромат на сутрин. Луси бе седнала върху тревата, скръстила крака. Зад нея седеше създанието, което бе опряло ръка на гърба ѝ.
- Къди си сега? Защо не си в къщата?- попита я то.
Луси се запита, от къде знаеше къде е? Това я накара да се притесни, но гледаше да обира реакциите си.
- Не знам и аз.- отвърна тя. Вторият въпрос напълно го игнорира.
- Защо не си в къщата?- повтори то. Луси нямаше друг вариант освен да отговори. Не можеше вечно да игнорира.
- Не...- замлъкна. Интуицията ѝ алармира. Не се чувстваше правилно.
- Как си?- попита с триизмерния си глас.
- Добре съм.- отговори треперейки.
  Сънното нещо бе променило маниерите си. Държеше се малко по строго с нея. Настояваше постоянно да знае къде е, с кого е или какви са плановете ѝ. Това звучаха като най-нормални въпроси, но принцесата се чувстваше дискомфортно. Постоянно се чудеше кого ще се събуди.
  Мълчаха си на фона на приятната музика, която се чуваше едва-едва. Създанието дишаше шумно и подрязваше слухът на принцесата. Тя заби поглед в зеленикавата трева и изчисти съзнанието си. Това обаче подразни нещото и то започна да сумти.
- Няма ли да кажеш нещо?- принцесата го игнорира.- Не се прави, че не чуваш!- заповедническият тон на сънното нещо накара принцесата да се притесни.
  Когато тя не му отговори за втори път се събуди. Отвори очи и вместо дървеният таван в стаята им с Гилтъндор, видя тъмният сив камък на военната база. Изправи се. Тежкото ѝ тяло бе лениво и флегматично. Не можеше да разбере дали Луната бе навън или зората. Обърна леко глава на ляво и видя с полезрение тялото на брат й. Спеше тихо и спокойно.
Огледа малкото задно помещение и се изправи. Гърбът й я болеше от изтърбушената матрак, но не й пречеше. Мина покрай мръсните купи с не доизядено подобие на каша. Луси не можеше да я изяде, не заради безвкусният омекнал сухар или воднистите съставки, а защото мисълта за Гилтъндор я глождеше и досега.
Цяла вечер по време на вечерята, в цялата суматоха от тракане на прибори, принцесата не можеше да спре да човърка с лъжицата кашата и да мисли за Гилтъндор. Каквото и да бе станало, тя все още имаше чувства към него. Не бе казала на брат си за това, че огненият маг бе демон или за привличането, което изпитваше. Само като се сетеше за мирисът му, кожата и настръхваше и нервите ѝ дразнеха.
   Закрачи покрай старите легла, на които спяха войници. Искаше да излезе над земята и да види дали слънцето бе на обичайното си място.
   Отвори дървената врата на базата и се набра. Косата й затанцува заедно с лекия сутрешен бриз. Слънцето още не се бе показало, но небето започваше да се пълни с ярки шарки. Луси постоя малко наслаждавайки се на приятното време. Погледна в ляво и забеляза малка искра идваща от гората. Интересът й я поведе. Закрачи из гъстите дървета, като опитваше да запомни пътят до подземаната база. Когато наближи светлината, тя угасна. Опря се за едно ниско дърво и надзърна. Забеляза фигурата на Ролан. Дългото черно наметало обвито около вратът му се люлееше леко. Бе в гръб, но издължения клюн на маската му ясно си личеше, а той самия не помръдваше.
Принцесата се закова на мястото си. Кръвта й замръзна и тя не можеше да се движи. Ролан леко завъртя глава и момичето беше сигурна, че той я бе видял.
- Знам, че си там.- съмненията ѝ се потвърдиха. Принцесата стисна ръката си в юмрук и между пръстите и заигра светлина.- Не си правете труда Ваше Височество. Няма да ви нараня.
Луси обаче стоеше със стиснат юмрук. Не се доверяваше на казано от демон. Вярно Ролан бе човек, но пак работеше за демон и беше жесток колкото тях. Картинката от Гората на феите изоачи пред очите ѝ.
  Тя метна топката светлина, която криеше в дланта си, но момчето бе пъргаво и го избегна.
- Не ти вярвам.- каза тя от своя страна.
- Аз отново казвам, няма да Ви нараня.- Тя продължаваше да не му вярва, но не метна втора серия към него.
- Какво правиш тук?- опита се да звучи по-заплашително.
- Не може ли да се насладя на цъфналите дървета?- усети повдигнато на веждите му дори под маската.- Все пак и аз умея да се радвам на красивото.
- Не ме баламосвай!- изстреля тя.- Просто се махай!
- Защо сте толкова злобна днес, принцесо?- погали с дебелите си ръкавици клонките на дърветата.- Да не сте се скарали с гаджето?
  Луси усети провокацията, но се въздържа. Ролан продължи да гали цветовете на дърветата като гледаше да не ги пръсне из въздуха с клюна си.
- Направих си шегичка, ако не усетихте.- засмя се сам.- Дано не съм ви засегнал?
  Във въздуха започнаха да се чуват не обичайни звуци. Ролан дори не потрепна, докато Луси започна да гледа нагоре. Във небето си личеше огромната сянка спускаща се надолу.
- Беше ми приятно да ви видя принцесо Луси!- точно когато образа беше готов да мине през него, той се сля с вятъра и изчезна.
   Нещото обаче не успя да спре и се хвърли върху Луси, събаряйки я на земята.
- Луси! Добре ли си?- каза Офелия, която събори принцесата.
- Какво правиш тук?- каза тя като се хвана за главата в опит да спре болката.
- Търсех те.- каза тя, събирайки плитките си от лицето на русокосата.- Трябва да се върнеш, веднага!