Печатът: Съюзът на народите

~3~

Нощта бавно се спускаше над кралство Минерва. Луната блестеше ярко над сградите, които бяха отрупани с бяла постеля.
В тази прекрасна, но студена нощ, в снега ходеше стар човек. Беше със син кожух и високи ботуши. Доста познат бих казал. Това беше дядото работещ на закуските. Крачеше бавно далеч от града. Изражението му не показваше, че му е студено. Гледаше и ходеше като войник. Беше на километри от града. Стигна до едни големи скали. Започна да ги гледа с цел да намери вход на пещера. Не му отне дълго време и влезе вътре.
Едва беше прекрачил прага, но ехото беше много силно. Можеше да се чуе дишането дори на мъртвец. От една дупка в тавана навлизаше сняг, а стените на пещерата бяха покрити с мухъл.
- Стой където си - чу се дебел мъжки глас - Информация ли носиш? - продължи гласът.
Старият мъж поклати положително глава. От тъмните ъгли на пещерата се показа човек. Лицето му не можеше да се види от черната маска със златен клюн. Не можеше да се видят ясно изрисуваните символи по маската или бродерията на дългата роба, която носеше. На самата роба имаше дупки за ръцете му, а на тях човекът носеше кожени ръкавици.
- Докажи, че си от нашите. - каза маскираният.
Старецът погледна право в маската на тайнствения господин. Изведнъж зениците на дядото започнаха да се разширяват докато не заеха цялото око. От устата му започна да излиза черна течност приличаща на темперна боя. Миризмата на странната субстанция беше силна и натрапчива.
Тайнственият мъж направи знак на другото ,,създание'' да тръгне след него. Навлязоха още по-навътре в пещерата, докато не стигнаха огромна зала изгладена от влажни скали. В центъра на тавана имаше огромна дупка от която влизаше лунна светлина, но не и сняг.
- Господарю, може да се покажете. - каза маскираният.
В средата на стаята се появи сянка. Нямаше определена форма. Страшно голяма и притеснителна. Движеше са като дим, но беше плътна като сянката на метал. Още нещо което го правеше зловещо, бяха четири кърваво червени очи разположени по формата на сянката.
- Пратеникът ви носи информация.
- Наистина ли? Колко интересно! - гласът на сянката беше травмиращ. Беше с вградено ехо, дрезгав сякаш не бе използван от векове. Чистотата беше неприятна за слушане. Накратко, внушаваше страх.- Би ли ни показал какво си видял мое черно творение? - попита любезно сянката.
Старецът погледна напред. Започна да се насилва да повръща. Отвори широко устата си, като от нея излезе черната смес. Тя започна да се качва нагоре под формата на едри черни мехури. В тях се виждаха случките от днес. Сянката се надигна до един. В него се виждаше как дядото дава закуска на принцеса Луси. Зловещият смях на сянката кънтеше в пещерата.
- Ето къде е отишла нашата приятелка. - каза сянката. - Какво прави в този мизерен град?
- Източници ми казват че е търсела Гилтъндор. - маскираният отговори.
- Гилтъндор? Не бях чувал това име от дълго време.
- Мислите ли, че той е казал на принцесата че демоните са на свобода?
- Със сигурност не си е мълчал. Гилтъндор не е от пазещият тайни тип. Винаги е бил директен и искрен. Колко нищожно от негова страна. - каза сенчестият човек като спука балоните.
Не можеше да се каже дали се беше ядосал, заради това което бе чул, или бе замислен. На една сянка нищо не можеше да се разбере.
- Господарю, какво смятате да правите? Хванахте кралското семейство, но нея? Тя със сигурност ще се опита да ги намери, а и е взела и Гилтъндор със себе си.- каза притеснено маскираният.
- Успокой се Ролан. Всичко е както трябва. Какво според теб ще направи една безсилна девойка? Разбирам ако имаше силите на баща си или пра- дядо си, но е изтеглила късата клечка. Колко трагично, принцеса опитваща се да защити кралството си. Доста приказно бих казал. - гласът му ставаше все по-плашещ и дрезгав с всяко изречение. - Все пак да не забравяме за какво излязохме от Подземната Долина. Кралят ще бъде много доволен ако успеем да разрушим печата.
- Разбирам Ви, но не трябва ли да бъдем по-близко до столицата? Все пак търсим сърцето на Минерва, логично е да бъде в двореца...
- Позволих ли ти да изказваш мнение? - изръмжа сенчестият. - Не оспорвай волята на господаря си! Ако отидем в столицата твърде бързо ще привлечем излишно внимание. Ако ще нападаме ни трябва армия. - очите му се затвориха и отвориха вертикално. - Ще го измисля с времето. Сега е време за почивка.
- Господарю! - извика Ролан. - Какво ще правим с този? - посочи стареца.
- Напълно забравих. - сянката се доближи до стареца. - Тялото не ми трябва. Можеш да умреш.
Стареца се хвана за главата и я завъртя на обратно. Тялото му се струполи на земята. От устата му излезна черно създание подобно на животно.
- Изгори тялото, а кошмара прати на Гилтъндор. Това е моят подарък за пропуснатите рождени дни. Прати и картичка от нас. - каза сянката като изчезна в мрака.
Маскираният извади от джоба на робата си едно листче хартия със символ. Подаде го в устата на гнусното създание и то изчезна. Ролан обаче хвана тялото на стареца и го завлече извън пещерата.