Печатът: Съюзът на народите

~25~

   Слънчевите лъчи се отразяваха в морската вода на пристанището. Пролетният вятър разпръскваше полетите, едва нацъфтели по улицата. Калдъръменият път бе широк позволявайки на много хора за ходят по него. Самото пристанище бе пълно с сергии с различни продукти. Риба, желязо, рибарски мрежи, играчи и други дрънкулки.
Сред тълпата се забелязваха русата коса на принцеса Луси. Беше облечена с кожен клин и бяла техника. До нея ходеха Офелия и Акураия. Офелия беше с нейното обичано пончо, но по ръцете ѝ се виждаха дълги ръкави. Русалката носеше светло синкав-зеленикав цвят потник, тъмно синьо яке и прилепнал панталон със златист колан.
Трите момичета ходиха и оглеждаха района. Бяха изпратени на патрул в близък град до този, в който живееше Гилтъндор. Той бе споменал, че хората се оплаквали от странни събития, обаче нищо не изглеждаше не обичайно.
- Защо е пълна със сухоземци? Мястото е препълнено.- проговори Акуария с леко разваленият си говор.
- Защото е събота и си почиват. Това трябва да правим и ние.- отвърна Офелия оглеждайки всичко. Застана до една лампа и се овеси на нея, вписвайки поглед в лодките.- Нищо необичайно. Нека си вървим!- пусна се от железният стълб и се врътна на обратно.
- Ние преди десет минути започнахме патрула.- с право каза Луси.- Имаме още час и нещо преди да свършим.- спря се пред една сергия с наредени бижута.
- Винаги ли следваш правилата принцесо?- попита Акуария, кръстосвайки дългите си ръце пред гърдите си.
- Гилтъндор ни даде точни инструкции. Трябва да ги спазваме.- отвърна момичето докато разглеждаше.
- Разбирам, че имаме задача да спрем демоните, но как ще го направим без да предизвикваме паника?- отвърна високата дама повдигайки вежда. Заметна синята си къса коса назад. Ярко жълтите ѝ краища блеснаха на слънчевата светлина.
- Това откъде ти дойде?- усмихна ѝ се.
- Ще си вземете ли нещо?- попита младо момиче зад сергията. Луси отказа възпитано и се оттегли назад.
  Акуария хвана Луси за китката, без да я стиска. Затегляй нагоре по пътя, на стигайки Офелия, която вече беше на десетина метра от тях.
- Момичета вижте там!- заподскача червенокосата пред приятелките си. Те я погледнаха с любопитство. Тя хвана главите им, насочвайки погледа им върху четири момчета, най-вероятно бяха моряци, седнали на кея в близост до кораб.- Момчета.- усмихна се похотливо.
- Как можеш да точиш лиги по тези?- погнусено каза Акуария.
- Мила, ти не виждаш това, което аз. Под тези мръсни, потни потници се крият изваяни коремни мускали.- каза Офелия, без да отделя поглед от момчетата.
- Не съм заинтересована.- каза Луси, обвивайки ръцете си около бицепса на Акураия.
- За теб знам. Аз на Акуария показвам. Ти си имаш Гилтъндор.- засмя се тя.
  Външният вид на моряците не бе привлекателен. Имаха скъсани парцали закачени по панталоните им. На главата на един от тях имаше жълта кърпа с някакви рисунки. Бяха изгорели така, че потниците им се бяха отбелязали върху кожата. Двама бяха брадясали, а другите двама с обеци и на двете уши.
- Офелия, нека просто продължим надолу преди да видят, че ги гледаме. Ни ми е приятно.- каза принцесата криейки се леко зад високото тяло на Акуария.
  Четиримата моряци обаче ги забелязаха и започнаха да им подсвиркват и правят не прилични намеци. Офелия се засмя, но русалката ги погледна с извращение.
- Ей, високата красавица. Да не си пират? Защото открадна моето съкровище- подсвирна единия. Акуария се усети, но не каза нищо. Врътна се и продължи нагоре по пътя. -  Защо си тръгваш? Ела се повози на кораба ми! И приятелките ти са поканени също!- и четиримата се изсмяха. Акуария отвърна с вулгарен жест.
- Огън си рибке! Ела да ти покажем аквариума от близо!- подвикна друг.
- Акуария, не им обръщай внимание! Винаги се случва на подобни места.- каза Луси слагайки ръка върху рамото ѝ.
- Ей русичката! Ела ми покажи дали наистина главите на русите са кухи!- отново се засмяха истерично.
  Акуария не издържа. Стисна юмруците си в ръка и издиша нервно. Обърна се рязко съм моряците се запъти срещу тях. Очите ѝ грейнаха.
- Ела да те почерпим! Имаме малко р...- не можа да се доизкаже, защото Акуария го бе грабнала за лицето. Бе го стиснала за бузите едва не пробивайки скулите му.
- Нямам против да търпя обиди, но не и когато се отнасят за приятелките ми!- пусна го, бутайки го инстинктивно назад.
- Ти си луда!- притесни се морякът.
- Луда ли ме нарече?- бавно продума синекосото момиче, карайки момчетата да настръхнат.- Може да съм груба, настъпателна, нервна. Обаче луда?- грабна същият за потника му. Вдигна го с една ръка във въздуха. Продължи да ходи бавно напред, достигайки ръба.- Луда е майка ти, за дето те е носила девет месеца.- пусна го. Той падна във бушуващите вълни на морето и русалката се усмихна, злобно. Обърна глава към останалите трима.- Ще продължите ли да закачате мен и моите приятелки? - никой не отговори.- Попитах нещо.
- Не не!- и тримата казаха в един глас връщайки се подплашени обратно на кораба си.
  Акуария се засмя самодоволно и се върна при Луси и Офелия. Те я гледаха със поглед излъчваш страхопочитание. Тя просто ги хвана за китките ѝ продължиха надолу по улицата.
***
  Мина половин час. Момичетата седяха но пристанището и се оглеждаха. Акуария бе забила ноктите си в пончото на Офелия държейки я изкъсо, за дето беше опитала да избяга.
- Всичко изглежда нормално. Не знам за какво говори Гилтъндор.- каза Офелия завъртайки очи.
- Имаме задача и трябва да я изпълним. Спри да мрънкаш!- отвърна на коментара ѝ Акуария.
- Хайде поне да обиколим и останалото част от пристанището! Седим тук прекалено дълго.- измрънка отново червенокосата.
- Офелия е права. Нека направим още една обиколка.- подкрепи я Луси.
Акуария повдигна рамене и закрачи след другите две.
Пристанището продължаваше да бъде все така препълнено. Хора от всякъде щъкаха и продаваха. Погледът на Офелия се спря върху малко магазинче. Стъклата бяха покрити с лилави кадифени пердета. Само този на вратата беше открит. Голямата табела с надпис "Лейди Миднайхт".
- Виж те!- посочи им надписа.- Нека влезем!- усмихна се широко момичето.
- Не мисля, че е добра идея. Имаме работа.- каза Луси с лико треперещ глас.
- Нека поне да си направим патрулът забавен!- Офелия погледна към Акуария, която погледна към Луси. Принцесата просто издиша тежко.
- Добре.- още преди русокосата да се беше изказала, Офелия ги завлече вътре.
Стените бяха костено бяло. До стените плътно бяха наредили рафтове с играчки, подобни на тези в къщата на Гил. От тавана падаше сребърен полилей със свещи. В дъното на помещението имаше врата. От нея се чуваше шумолене.
- Клиенти? Заповядайте! Настанете се!- каза стар като времето глас.
По средата на стаята се появи маса с тъмно синя покривка. На нея имаше три бели свещи и тесте карти. От едната страна имаше един дървен стол с резбована облегалка. Срещу него стояха още три дървени стола, обикновени на вид.
- Първото гадаене е безплатно.- обади се гласът. От задната стаичка се появи дребна баба. На главата си имаше завързан настрани шал. Дрехите ѝ бяха мърляви, скъсани. Очите и бяха светло кафяви, пълни с топлина.
  Трите момичета седнаха в трите стола и изчакаха старата госпожа да седне. Тя постави сбръчканите си ръце на масата и погледна в тях.
  Мълчанието продължи две-три минути, докато гадателката не им се усмихна.
- Коя от вас ще е първа?- попита тя. Офелия дори не изчака приятелките си да осмислят въпроса, а застана напред в стола си.- Нека попитаме картите какво мислят по въпрос.- от едрото тесте карти извади четири карти нареждайки ги пред нея. Обърна ги с лице към момичето. - Избери си!
Офелия протегна ръка, посочвайки третата от ляво на дясно. На нея бе изобразена къща в небето. Старата жена нареди три карти връз нея.
- Уважаваш семейството си, въпреки всички спънки. Изгубили сте някой много ценен за вас.- спря да си поеме въздух. - Отделила си се въпреки, че родителите ти не са съгласни. В бъдеще обаче, те ще се гордеят с теб. Ще донесеш чест на рода ви. Скоро някой любим за теб ще се върне.- Офелия прехапа устни и се облегна в стола си.- Надявам се, че си доволна от чутото.- усмихна се жената.
  Офелия се отблагодари с усмивка и направи път на Акуария. Русалката повдигна вежда объркано. Не желаеше да ѝ гледат в бъдещото. Принципите на народа ѝ не позволяваха гадаенето, освен ако не го извършва някоя жрица от морските храмове.
- Хайде, ела по-близо!- подкани я гадателката. Акуария поклати глава отрицателно, но жената вече редеше картите.- Избери си едно.- тя я погледна със светлите си жълти очи, дарявайки я с кръвнишки поглед.- Чакам те.
   Момичето подаде нежната си ръка напред, посочвайки с показалец последната от дясно на ляво. На нея с много детайли бе изрисувана кралица окървавена до колене. Държеше меч. Старицата нахвърли три карти отгоре и проговори със скърцащите си глас:
- Изминала си тежък път, от място на което не си била щастлива.- Акуария изтръпна.- Не ти е било достатъчно. Искала си още. Един ден си нарушила важен закон. В момента бягаш, но все някога ще се наложи да се върнеш.- Очите на синекосата се разтрепериха.- Има светлина в тунела. Бъди сигурна.
- Не вярвам.- каза Акураия тросвайки се в стола си.
- Не е нужно сега да вярваш, все някога ще се увериш в думите ми.- каза уверено жената.
Акуария се облегна нервно в стола си. Гледачката направи знак на Луси да се приближи. Момичето бавно се приближи до картите, триейки ръцете си една в друга. Старата повтори процеса. Принцесата избра тази в среда, на която имаше звезда светеща над облаците. Нахвърли още три харти отгоре и проговори.
- Миналото ти е объркано. В него се виждат двама различни персонажа. И двете са момичета не можещи да изпълнят мечтите си. Затворени...- жената замлъкна докато се вглеждаше в картите.- Много е объркано.
  Луси отвори уста да попита, но жената започна да кашля. Започна да избелва очи падайки назад в стола си. Трите момичета рязко станаха и погледнаха зад масата. Топлината в очите на бабата се топеше. Мастилено черно започна да запълва празнината. Принцесата настръхна от страх. Сграбчи китката на Акуария и я стисна. Старицата се изправи. Погледна право в душите им с нейните мастилено черни очи. Офелия вдиша бавно и погледна приятелките си. Русалката бе застанала в бойна позиция, наежена и бясна.
  Гадателката скочи като животно на масата, бутайки всички карти на земята. Луси падна назад, а Офелия заобиколи масата. Акуария скочи до нея. Хвана жената под ключ и я заби в дървото цепейки го на две. Синьото ѝ кожено яке се разкъса в ръкавите, но тя не пусна. Старицата не спираше да се мята.
  Червенокосото момиче хвана една ваза наредена на рафтовете сред многото играчи, забивайки я в главата но старицата. Не показа никакви признаци на болка. Вместо това продължи да се мята и да опитва да се изкара от захвата на Акуария.
Луси бързо се изправи и насочи разтреперена ръката си към лицето на гадателката. "Не я убивай" проговориха а гласовете в главата ѝ." Изкарай Кошмара от нея преди той да излезе сам". Принцесата веднага се досети. За пръв път виждаше някой обладан от Кошмар. Сети се за казаното от Гил. Напускайки куклите си те пречупват вратовете им.
- Луси помогни ни!- крещеше от болка Акуария.
Луси реагира бързо. Отиде по-близо и започна да опипва около старицата, но вместо това тя впи зъбите си в предмишницата на русалката. Само с горното проникване на зъбите си вече бе тръгнала прясна кръв. Момичето пищеше от болка, но не пускаше. Търпеше на дяволитата болка. Принцесата се изплаши и започна да удря гледачката с дебелата восъчна свещ, която бе паднала на земята. Не помагаше. Офелия я хвана за краката като я издърпа назад. Старицата отпусна захапката си. Започна да диша тежко. Стоя неподвижно, позволявайки на трите момичета да си починат и да поемат спокойно и те глътка въздух. Акуария отпусна леко захвата си от болката. Грешка от нейна страна. Въпреки старото тяло на старицата, демонът беше с непозната сила. Само щом усети спокойствието на мускулите в ръката й, жената се сля с въздуха. Затанцува по течението приземявайки се на тавана. Всички бяха в шок от пъргавината, която проявяваше. Дяволитата усмивка, която стоеше на лицето на обладаната бе притеснителна.
Акураия бе твърде слаба, за да се движи. Кръвта от ръката ѝ не спираше. Луси не смееше да мръдне. Единствено Офелия, която можеше да я спре. Поне така си мислеше самата тя. Бавно и незабележимо, наподобяваща на хамелеон, тя разкри крилете си. Рязко замахна с тях образувайки огромна виелица в помещението. Старицата се пусна и падна по лице на тавана. Надигна глава към тях. Вратата бе на сантиметри от нея.
- Не си го ѝ помисляй!- каза заплашително Офелия, скачайки смело върху жената.
Опитите ѝ да я одраска бяха неуспешни. Момичето извади, незнайно от къде, мечешка сила присвоявайки ръцете на обладаната от демон плътно на пода.
Акураия и Луси бързо отидоха до тях навеждайки се над черните очи.
- Няма на къде да ходиш.- промълви спокойно, но злобно Акуария.
На демонът това не му хареса. Завъртя главата на тялото на криво, прекършвайки вратът му. Звукът на счупените кости се запечата завинаги в душата на Луси. От устата му се показа малката глава на Кошмара. Луси само щом го съзря изстреля топка светлина от нищото, пръскайки демона на парченца и главата на гадателката. Прозорецът на входната врата бе покрит в прясна кръв, като и лицата на трите момичета.
- Защо го направи?- попита погнусено Офелия.
- Демонът се показа и трябваше да го убия.- оправда се Луси.
- Не беше нужно да правиш чак такава мизерия.- обади се Акураия. Млъкна, като се хвана за ръката.
- Нека ти помогна...- не се доизказа. Бе заето да възприема случката отвън. Акуария проследи с поглед къде точно гледа Луси, като съжали веднага.
Пред малкото помещение се бяха събрали хора. Сигурно бяха чули шума или забелязали окървавените стъкла. Започнаха да сочат с пръст към Луси и Акуария. Акуария я грабна за яката на туниката бутайки я на земята.
- Извикай Гилтъндор!- заповяда тя на принцесата.
- Как?- попита тихо тя.
- Нямам си и на представа просто трябва някак си да се махнем от тук!
Луси започна да оглежда по подробно помещението. По тавана или стените нямаше никакви решетки или прозорци. Скърцането на задната врата беше знак от съдбата, който нямаше как да игнорират. Бавно, пълзейки, влязоха в задната стаичка. Там имаше още една врата. Тежка и желязна. Акураия опита да я отвори, но с дълбоката рана ѝ бе трудно. Офелия й помогна и само щом се чу прищракването те вече виждаха небето. Бяха от другата страна на пристанището не толкова далеч от къщата на Гилтъндор. Затичаха по улицата без да спират .
- Какво ще обясним на Гил?- попита задъхана Офелия, но не получи отговор дълго време.
- Истината. Вече ни видяха. Не знам какво ще се случи.- отговори русалката.- Не знам, нека просто се приберем.