Печатът: Съюзът на народите

~36~

   Офелия се изправи, като помогна на приятелката си да стане.
- Защо са пратили точно теб?- сърдито каза тя. Опита се да не звучи много грубо, за да не обиди червенокосата.
- Аз изявих желание.- отвърна тя.- Моля те, трябва да се върнеш се мен!- хвана я за ръката
- За какво?- избута я.- Не разбра ли, че не мога да стоя вече в онази къща.
- Ти не разбираш. Гилтъндор изчезна!- обясни на висок тон. Очите на Луси се разшириха за миг.
- Какво имаш в предвид?- треперещият и глас поддаде.
- Разруши цялата къща. Счупи входната врата и сега не можем да преместим къщата, а мястото където трябва да посрещнем съюзът не е тук.- разтресе глава и хвана приятелката си за раменете.- Имаме два дни преди да се съберем. Трябва да се върнеш. Като Гилтъндор го няма, разчитаме на теб да водиш Съюзът.
- Пардон?- прекъсна я принцесата.- Как така го решихте вие?
- Луси, ти май се забрави.- изнервено каза Офелия като тръсна ръцете си до нея.- Цялото това неща тръгна от теб! Ако смяташ да се правиш на жертва, само защото Гилтъндор те е излъгал, веднага забрави този вариант. Не забравяй, че и ние бяхме излъгани.- Луси се отдръпна назад.- Цялото кралство ще разчита на нас. Скоро време всички народи ще се водят по кралското семейство.- Офелия звучеше по-сериозно и по-уверено от принцесата.- Разчитахме на Гил, но той се ядоса и избяга. Остана само ти.
- Приятелко, ти не разбираш.- изсумтя принцесата.- Освен Гилтъндор, аз не мога да водя. Не ставам за водач.
- Кой те излъга?
- Престани! Казваш го само защото искаш да се върна.- скръсти ръце пред гърдите си.
- Естествено! Но това не значи, че не е вярно.- чорлавите и плитки се сляха с вятъра и се разпръснаха като млада жар- Ти се от кралското семейство. В кръвта ти е!
- Не смятам.
- Добре, ако не ти кой друг?- издрани се насреща й Офелия.- Цялото кралско семейство не е тук.- Луси потрепна и идея проблесна в очите ѝ. - Какво? Защо гледаш така.
- Ела с мен.- каза тя, като я хвана за ръката и я повлече.
Офелия не можеше да стъпва правилно. Когато стигнаха пред входа на базата-бункер, Луси направи знак на момичето да скочи вътре.
- Ти ще дойдеш, нали?- притеснено попита червенокосата.
- Да, веднага след теб.
Въздушният войн се поколеба, но си довери. Скочи смело в дупката, последвана от принцесата. В тъмнината, очите на Офелия не можеше да фокусират, но светлият тунел ба като магнит за зрението ѝ.
  Луси я грабна за ръката и я повлече към тунелите. Червенокосата изобщо не се съпротивляваше. Когато пристъпиха в голямото помещение, всички войници вече се бяха събудили. Симон щъкаше межди леглата и помагаше на прислужниците да приберат всички мръсни съдове.
- Симон!- провикна се принцесата от стълбището.- Трябва да поговорим.
  Офелия погледна към русото момче и остана в шок.
- Нали каза, че семейството ти...
- Ще ти обясня.- задърпа я към брат си.
След около пет минути тримата се озоваха в задната стая, ако можеше дори да се нарече стая. Офелия оглеждаше сивите стени и потрепваше като усетеше миризмата на прогнило, която дори Симон не знаеше от къде идва.
- Аз отново ще попитам.- проговори крилатото момиче, като разчупи тишината.- Нали семейството ти бе изчезнало?
- И аз така мислех.- отвърна принцесата.- Офелия, започвай се със Симон, най-големият ми брат.
- Приятно ми е!- каза той, като подаде ръката си и прикова зелените си очи в нея. Офелия се изчерви и отвърна с усмивка.
- Аз съм свобод...Офелия! Аз съм Офелия. Приятелка съм на сестра ти.
- Ти си от въздушните войни нали?- Симон огледа ниското момиче от глава до пети и се спря отново върху очите ѝ.
- Крилете ли ме издадоха?- шегата ѝ обаче не ги разсмя.
- Защо си тук?
- Опитвам да върна сестра ти обратно.- постави ръце на хълбоците си тя.- Тя обаче е инат и ме доведе тук.
- Да, за да видиш кой друг може да води съюзът.- каза на висок тон Луси.
Двете момичета започнаха да говорят една през друга. Симон просто стоеше и гледаше с унил поглед.
- За какво става на въпрос?- прекъсна ги с жест и двете погледнаха към високото момче.
- Имаме нужда от теб, за да водиш Съюзът. - каза Офелия. – По принцип Гилтъндор мислеше плановете заедно с останалите водачи, но вече като и ти си тук, можеш да го заместиш.
- Какво имаш в предвид?
- Ами той изчезна.- червенокосата започна да навива една от плитките на безименният си пръст.
- Казваш го като е шега.- студеният глас на Симон притесни Офелия и тя сви ръце пред тялото си.- Какво точно трябва да правя аз?- издиша тежко
- Да бъдеш крал.
- Не е толкова лесно Луси. Не познавам плановете, стратегиите и съюзниците ти. Как се очаква да помогна в битката, ако дори не знам възможностите на всеки?- попита отново той. – никой ли от вас не е присъствал?
- Присъствахме – знаем планове и всичко. Можем да ти го обясним – рече Офелия.
- Ще сме двамата.- Луси подпря ръка на рамото на брат си и го погледна с надежда в очите.- Няма да си сам.
***
Офелия се рееше във въздуха, насочвайки кралските особи към къщата. Луси крачеше пред брат си, който видимо изглеждаше притеснен. Тънкото му наметало покриваше ръцете му, но не и ясните признаци върху лицето му.
На излизане то гората, образа на къщата се появи из зад ниските хълмове. С всяко крачка, която ги водеше по-близо принцесата виждаше счупените прозорци на първият етаж и липсата на дървена врата. От вътре се чуваха шумове, които принцесата не можеше да си обясни.
Когато вече прекрачиха прага на Луси чу с лявото си ухо как брат и Симон секна с дъх. От тавана на първият етаж падаше мазилка. Пода бе съграждат до основи, масата натрошена на парчета. Кухненският плот бе изгорен до основи. Момичета погледна към стената зад нея и видя огромната дупка в нея.
- Тук сме!- каза Офелия.
Акуария и Зед се показаха с ръкавици на ръцете и прах по дрехите. Погледнаха към принцесата, после към Симон. Русалката изръмжа към русия принц, но Луси протегна ръка в знак да спре.
- Кой е това?- попита Зед.
- Това е брат ми Симон.- очевидно ги остави объркани, но не повдигнаха темата. Луси прокара ръка през дупката в стената и издиша тежко.- Защо го е направил?
- Защо ли?- иронично изсумтя Офелия като скръсти ръце пред гърдите си.
- Снощи ,след като ти изчезна, Гилтъндор си ядоса.- проговори Акуария с леките пропуски в говор си.
- Но това не ми изглежда като негово дело.- промълви плахо принцесата.
Наистина щетите бяха огромни. Не вярвах, че бяха направени от човек. Мисълта, че е демон бе напуснала главата на момичето и въпреки, че бе очевидно как го е направил, тя не искаше да повярва.
- Не мога да кажа, че бе той.- продължи русалката.
- Как така? Аз видях, че бе той.- обади се отново Офелия.
- Нямах това в предвид.- остро я прекъсна.- Физически бе той, но нещо като че ли се бе вселило в него. Очите му бяха по-дяволите и опасни.
- И не само това. По ръцете му видях, че сянка пропълзя.- обади се Зед.- Опитах се да го спра, но той не ни чуваше. Игнорираше всички ни.
- Наистина бе страшно.- отвърна Офелия като присви раменете си.
  Луси завъртя погледа си отново по стаята и се спря върху приятелите си. Те очакваха някаква по-различна реакция, но тя изобщо не си направи труда дори да измърмори. Нещо обаче я придърпа към вторият етаж. Качвайки се по стълбите, погледите на останалите дразнеха врата ѝ, но отново не си направи труда да обърна глава.
  Положението на вторият етаж не бе по-различно от това на първият. В стаята им тя не намери нещо здраво освен гардероба и малката масичка до леглото. На нея бе напълно изгорена книгата, подарък от Гил. Единственото четящо се нещо освен заглавието бе последната страница, на която бе подчертано с тъмно мастило "...ще те зовете до това което търсиш".