Hope / Надежда /ЗАВЪРШЕНА/

Имам сестра? Футболния отбор процъфтява.

Отидох в клуба, в който се мотаеше персонала му. Влязох вътре, а там ме посрещна дъщеря му.
-Здравей. Ще пиеш нещо или ще говорим?-попита, докато ходехме.
-Знаеш. Баща ти ми остави нелегалния си бизнес. Искам да видя персонала му и може би да взема някой.-казах, а тя погледна към мен.
-Искам да си поговорим, когато можеш.-каза и ме погледна тъжно.
-Винаги. Коя ти е най-дискретната маса?-усмихна се и ми я показа.
-Две кафета без захар с мляко.-каза на сервитьорката и се запътихме към сепарето. Седнахме и изчакахме да дойдат кафетата. След като дойдоха тя ме погледна в очите, като очите и бяха маслинено кафеви, точно като моите.
-От къде знаеш какво кафе пия?-попитах, а тя сведе глава към краката си.
-Има нещо, което не знаеш.-каза и въздиша тежко.
-Какво е това нещо? Започвам да се притеснявам.-казах и започнах да тракам с пръсти по масата.
-Охх.-въздиша тежко.-Моята истинска майка не е жената на татко. Моята майка е и твоята майка, а аз съм на 18 също. Ние.. сме близнаци.-каза, а аз си ударих главата в стената, като направих малка дупка в стената.
-Ами другия ми брат?-попитах, като малка струйка кръв се стичаше по лицето ми.
-Той е от същата майка, но е направен от човека, който до сега мислеше за твой реален баща.-лицето ми се вкамени. Значи съм убил баща си. Брат ми дали знаеше? Ако знаеше защо не ми каза?.
-Трябва ми време да го осъзная. Хайде сега да ходим към персонала.-с едната си ръка хванах нейните ръце, а с другата салфетка, с която избърсах кръвта. Пуснах я и тръгнахме към стаята с хората му. Влязох вътре, а там бяха около 10 човека седнали на кръгла маса.
-Здравейте. Аз съм новия шеф на някои от вас.-включих заглушителното устройство.
-Здравейте. Какво се случва?-каза дясната ръка на баща ми.
-Баща ми и вашият бивш шеф е мъртъв. Предполагам всички сте разбрали. Дясна ръка не ми трябва. Искам работници. Трябват ми хора, които да се занимават с лабораториите и износа, дилъри, охранители, хора движещи проституцията и убийци. Който се вписва в някой от тези критерии може да ми каже.-казах и изчаках да ми отговорят.
-Аз и моят екип сме с вас. Занимаваме се с проституцията.-каза един от хората на масата.
-Искам да знам аз каква заплата ще получавам като шеф на износа.-каза и ме погледна.
-Ще се отчиташ на дясната ми ръка и ще получаваш по 0,5%, което идва около половин милион на месец, като първите месеци ще изнесем десеторно на това. Може и да успеем всеки месец да изкарваме десеторно, но ще трябва да измислим начин за прекарване през граница. Аз имам митничари навсякъде, дори с премиера ще говоря да ги пропуска, но по какъв начин ще става, чрез контейнери или как ще решиш ти.-казах, а той кимна в съгласие.
-Така като слушаме заплащането всички сме готови да работим за вас.-каза дясната му ръка, като се огледа за съгласие.
-Ти ще имаш важна работа. Ще си дясна ръка на дясната ми ръка. Първо обаче искам да минеш теста за доверие. Полиграф, тест за издръжливост, като всеки един от десет човека ще ти удари по един юмрук и още един тест за който няма да знаеш.-казах, а той кимна в съгласие.-Добре, благодаря ви. Новото ви място за мотаене е клуб Exos. Лек ден.-излязох, а Мария чакаше отпред.
-Толкова много исках да ти кажа през тези години, но татко не даваше.-сълза се отрони по красивото и лице.
-Не се безпокой. Всичко ще бъде наред.-избърсах сълзата и я прегърнах. След като се махнах от там вдигнах телефона си и звъннах на изпълнителния директор на новия ми футболен отбор. Той вдигна бързо.
-Здравейте.
-Здравейте.-отвърна ми той.
-Имате ли време за среща?-попитах.
-Разбира се, а мога ли да знам с кого разговарям?
-Иво Илиев новият собственик.
-Днес нямам много време в графика имаме нов футболист, който ще подписва.-каза, а аз се засмях.
-Забави го. Ще има увеличение на бюджета. След 20 минути съм при теб.-казах и затворих. Извиках охранителите си и отидох в офиса на Павел Колев(изп. директор на ПФК Левски). Влязох вътре без да чукам, а охраната ми влезе веднага след мен.
-Здравейте. Да ви предложа кафе?-попита изпълнителния директор на клуба ми.
-Не, благодаря. Излезте отвън. Да остане само шефа ви.-казах на гардовете си, а те ме послушаха.
-Давайте по същество. Какво ще влагате в клуба и защо трябва аз да остана?-попита, а аз се засмях.
-За да станете известен. Минавам на „ти”. Подготвил съм 300 милиона за играждане на стадион и още толкова за играждане на боеспособен отбор. Както се сещате целта е Шампионска лига.-казах и го погледнах право в очите, а той се засмя.
-Скрита камера ли ми правите?-попита с насмешка.
-Напълно сериозен съм. Искам да отвърдим някои стандарти. За сега стадиона нека да бъде с 80 хиляди места и да е супер реновиран. Искам стадиона да се пълни на всеки един мач и да се организират автобуси, които плащаме ние. Отделно от това искам човек, който да отговаря за брилянтна хореография на всеки мач. Искам сериозен европейски отбор. Ако мислиш, че няма да се справиш ще намеря друг.-казах, а той се ококори.
-Ще се справя. Сега какви футболисти да купим? Ние си бяхме начертали схема за купуването.
-Искам някои големи имена. Ерлинг Холанд ще ви излезе около 20 милиона, Джоунс от Ливърпул и Ансу Фати от Барселона. Другите футболисти нека са от добър ранг, но разпределени според позициите. Сега извикай пресконференция, а аз ще преведа 600 милиона на сметката на отбора.

Малко футболна част имаше, знам че повечето тук са момичета и не разбират какво е това, но реших да включа точно тази част, защото ми харесва. Благодаря за четенето и чакам мнения. Тази глава е предпоследна. Дойде края на тази поне за мен красива история.. За 2 част ще реша според интереса и най-важния фактор е моята сис __littlemoonchild__. Добре сега чакам мнения💙