Изненади

53 5 4
                                    

Матово червено Audi A8 с шофьор вътре в нея. Очите и направо блеснаха.
-М..м..моя ли е?-заекваше.
-Разбира се, миличка. Отвори подаръка първо.-казах и погледнах към подаръка. Тя започна да го отваря и вида ключа на колата.
-Обичам те.-каза и затича към колата. Отиде до нея, а шофьора излезе. Тя се качи веднага в новото си возило и започна да разглежда таблото. Колата не беше запалена, за това тя посегна към джоба си, за да вземе ключа. Аз и бутнах ръката и оставих ключа в джоба и, като взех ръката и и закопчах джоба. Поставих пръста си на Старт бутона на колата и натиснах. Тя изръмжа и таблото светна. Бях купил кола с лед лампи по таблото, за да може то да свети в любимия и  лилав цвят.
-О, колкото е красиво. Обичам те много.-каза като ме погледна в очите.
-И аз те обичам. Май е време за обиколка на квартала?-предложих, като закопчах колана си, който принципно не слагах.
-Нямам книжка. Не мога.-натъжи се.
-Спокойно, на моя отговорност. Не е трудно имаш само газ и спирачка и ще слушаш какво ти казвам, за да не стане катастрофа.-казах, а тя се зарадва и сложи крака си върху педала за газта. Беше карала с баща си преди години и знаеше горе-долу как. Покара в квартала и спряхме на паркинга на Била. Разменихме местата си.
-Искам сега да ти покажа нещо ново и наше. Искаш ли?-попитах, като се усмихнах.
-Разбира се.-зарадва се. Сложих крака си върху педала за газта и го натиснах до долу. Колата си беше доста добра и бърза. Не след дълго стигнахме до клуба. Спрях колата и слязохме от нея.
-Защо ме доведе тук? Този клуб работи вечерно време.-попита и ме погледна, а аз се усмихнах.
-Наш е, обаче ключовете не са в мен, защото дадох ключовете, за да го ремонтират. След месец ще е готов. Всичко вътре ще се смени и ще бъде разширен.-казах и, а тя не можа да повярва. Тръгна да ходи назад и се подпря на колата.
-Добре ли си?-отидох до нея и я хванах.
-Да, нищо ми няма просто.. Как успя?-попита и сложи ръката си върху капака на Аудито си.
-Работих.-отидох до нея и я вдигнах на ръце, а по-късно я поставих на пасажерската седалка, като закопчах колана и. Седнах на шофьорската седалка и подкарах към вкъщи. Вдигнах я на ръце и я вкарах вътре. Оставих я на леглото ни, а тя заспа мигновено. Аз прекарах оставащата част от деня в стоене на дивана и разговори по телефона. Също вечерах с татко, а след това си легнах до моята красива принцеса. Не знам какво и стана явно от рязката промяна и от шока. Тя настояваше да стане и да си продължи деня нормално, но аз не и дадох, тъй като не исках да се строполи на земята. Гушнах и заспах, а на другия ден станах в 11. Ванеса вече беше станала и с баща ми гледаха филм на телевизора. Облякох се и отидох при тях.
-Имам едно предложение.-казах, а те се стреснаха.
-Не знаехме, че си буден. Кажи слушаме те.-каза баща ми.
-Следобяд, ние тримата в мола. Да гледаме филм и след това да обикаляме магазините.-предложих, а те се замислиха.
-Съгласна.-радостно извика Ванеса.
-И аз ли трябва да дойда?-попита баща ми.
-Разбира се. Без теб няма сделка.-засмях се и го погледнах умолително.
-Ще дойда.-утегчено отговори.
Обядвахме и след това излязохме. Ходихме по магазините, като купих на тате костюм, а на Ванеса няколко рокли и хубав парфюм. Изгледахме филма, който беше Рамбо Последна кръв, за да е интересен на всички. Дойде време да се прибираме. Излязохме от мола, а шофьора ми ни чакаше заедно с новия ми Ролс Ройс. Стана и отвори вратата за дамата, а след това и за нас с татко. Влязохме в колата и тръгнахме към вкъщи. Влязохме вътре, а реакцията им беше страхотна. Аз се смеех с глас, а те бяха изплезили езици, гледаха и се чудеха какво се случва. Всичко беше подменено. Всички легла, телевизори, дивана, всички уреди бяха подменени с нови такива. Те се зарадваха много.
-Старите ще ги дарим на някой дом за деца или възрастни хора.-казах и ги погледнах.
-Всичко е страхотно.-казаха в един глас.
-Радвам се, че ви харесва и преди да сте ме питали без въпроси за пари.-казах, а те ме изгледаха и нищо не казаха. Вечеряхме и след това си легнахме, а с Ванеса правихме секс.
Месец по-късно....

Хей. Не съм писал отдавно, за което съжалявам, но с приятелката ми се разделихме и освен това бях зает с училище и просто нямаше начин да пиша. Какво ви е мнението? Какво ще се случи след месец? Харесаха ли ви изненадите им?

Hope / Надежда /ЗАВЪРШЕНА/Where stories live. Discover now