Hope / Надежда /ЗАВЪРШЕНА/

Убийства, разпределяне и пране на пари

В този момент стрелнах два пъти бързо първо в тялото после в главата на момичето, което беше пред баща си в прегръдките му. Стъклото на ресторанта се счупи, а семейство Стравински беше заличено. Жената на Игор бе вече мъртва от катастрофа. Махнах се от мястото по възможно най бързия начин, като се качих в колата, която караше Антон и отпрашихме. Отидохме в автомивката, като изпръскахме колата ми и върнахме тази на Росен. Махнах и фалшивите табели и сложих снайпера и куфарчетата с пари в багажника.
-Момчета утре ви чакам в изоставената сграда в 18:00, за да ви дам пари. Напийте се тази нощ.-заявих и се засмях.
Излязохме от автомивката, а аз я заключих и се запътих към село Кокаляне. На изхода на София чакаха полицаи. Показаха палката си и трябваше да спра. Спрях и свалих прозореца.
-Рутинна проверка. Старши сержант Пешев и сержант Митов. Защо сте без колан?-попитаха.
-Съжалявам сержант празнично ми е и пътувам към баба ми.-отговорих.
-Духай в дрегера.-извади дрегер и ми го подаде, а аз духнах в него. Показа му 0.00.
-Чист съм сержант. Дайте да забравим колана и да пътувам към баба.-подадох му книжката си с 200лв в нея, а той ги прибра.
-Приятно пътуване. Колко добър младеж. Поздрави на баба ти.-подаде ми книжката, а аз я взех и отпраших. Стигнах в селото взех лопата и отидох в гората. Този път отидох на различно място. Отново изкопах дупка дълбока над метър и половина и зарових снайпера. Нямах намерения да го изкопавам и да го ползвам отново, за това не снимах мястото. Върнах лопатата в къщата и се прибрах. Влязох вкъщи, а баща ми и Ванеса спяха. Нормално, все пак беше 02:30. Бях купил цяла чанта с алкохол от най-скъпия. Шампанско Моет, Уиски Син етикет и Водка Белуга. Оставих алкохола настрани.
-Ставайте народеее. Нека празнуваме.-всички вкъщи се събудиха и излязоха от стаите си.
-Откачалко, спяхме.-отговори ми баща ми.
-Не ме интересува имам повод да черпя.-казах на висок тон.
-И какъв е?-попита Ванеса и навдигна въпросително рамене.
-Изкарах около 15 милиона тази вечер.-прошепнах, а те изплезиха езици. Дойдоха и седнаха на масата, а аз извадих алкохола и сипах по чаша уиски на всички. Ванеса седна в мен.
-Добре. Как? Как ги изкара? Какво ще правим сега? Ох побъркваш ме.-Ванеса започна да ме разпитва, а аз изпих на екс чашата с уиски и си сипах нова.
-Ще живеем скъпа. Ще си купим хубаво жилище и хубави коли. Ще си имаме всичко.-отговорих и се усмихнах, а тя отвърна с усмивка и ме целуна.
-Да не те гледаме зад решетки?-попита баща ми, като наведе глава и капна сълза от окото му.
-Няма такава опасност. Сега ви искам щастливи. Няма да ревем. Обличайте се и да ходим навън.-накарах ги, а те се нацупиха леко, но приеха.
-Първо обаче ще ни разкажеш как ги изкара. Без да спестяваш. Знаеш че те приехме какъвто си.-каза Ванеса и баща ми одобри. Разказах им всичко и излязохме навън гледахме концерти и си купихме още алкохол. Напих се зверски и се прибрахме, като аз веднага си легнах. Докато спах усетих как Ванеса ме пипа по пакета, но нямаше шанс да стане, след толкова алкохол нямаше какво да стане в мен. Заспах в 6:30 и се събудих в 16:30. Адски ме цепеше главата и пих кафе, айрян, та дори и със сок от кисело зеле пробвах. Малко ме облекчиха тези напитки, но все още ме болеше много главата. Дойде 17:30 и стана време да отида на срещата. Взех едното куфарче, качих се в колата и потеглих към мястото на срещата. Момчетата ме чакаха там, все пак очакваха да вземат много добри суми. Отидох до тях и пуснах куфарчето на масата, която бяхме сложили там.
-Момчета сега ще ви дам големи суми. Тези пари трябва да се изперат преди да купувате каквото и да било с тях. Това нещо става, като изтеглите от банката голям кредит и с него купите или направите магазин. В него на апарата въвеждате всеки ден суми, които да са достатъчно големи, но не и прекалено. След това погасявате кредита си и вече можете да перете парите си в бизнеса, който сте избрали.-изнесох необходимата реч, а след това отворих куфарчето. Извадих от него две равни купчини пари. На човек дадох по 500хил лв, които общо правеха 1 милион.
-Леле.. Какво ще правя с толкова много пари.-каза Росен.
-А.. Ако не ги искаш ще си ги взема-казах реторично и се засмях.
-Още днес ще отида да взема заема и да купя някой магазин или някакъв бизнес.-каза Антон и огледа парите си. Тъй като не си носеха нищо, в което да си вземат парите им дадох чантички.
-Ако имате някакви проблеми или въпроси, обръщайте се към мен. Антоне с дилърите се оправи. На килограм продадена трева 3 хил лв и хиляда за теб. Другите ми ги дай. Имам ти доверие. Утре сутринта в 08:00 ви искам тук. Ще ходим до фермата, която между другото вече е моя.

Благодаря за четенето❤ Как мислите Иво ще изпере парите си? Какво следва за нелегалния им бизнес? Между тримата май се заформя приятелство? Дали Росен няма да вземе мястото на Антон? Чакам мнения💙❤💙❤💙