Hope / Надежда /ЗАВЪРШЕНА/

Дилъри, пистолети

Отидох на училище, където се видяхме с Антон, но нищо интересно не се случи, освен че се оговорихме след училище веднага да се срещнем. Училището мина по възможно най-скучния начин, но аз нямах никакви проблеми в училище. Дори изкарвах хубви оценки. Срещнахме се с Антон на две преки разстояние от училище, като му дадох 4000лв за продадената трева и му възложих задачата да търси още дилъри. Колкото се може повече. Преди това имахме друга работа обаче. Бях оговорил среща с човек, който продава оръжия. Отидохме в някакъв изоставен склад близо до Люлин. Там нямаше никакви хора и решихме, че са ни извозили и тръгнахме. Черно петно.. Събудих се вързан за стол. Втори път за месец. Ах какъв късмет. Просто уникално. Махнаха хартиената торба от главата ми, а пред мен застанаха две силни и една слаба фигура.
-Какво искаш от мен?-попита слабата фигура, след което ме удари.
-Оръжия. Нося пари в брой.-уверих го.
-Какви оръжия?-попита.
-С изтрити номера. Трябват ми.-отговорих.
-За?-попита глупаво.
-Да си играя с тях.. Работя за Ел Патрон.-пошегувах се.
-Така ли? Извинявай тогава.-отвързаха ме и ме заведе при оръжията.
-Пистолети. Валтери, макаров, дезърт ийгъл, зиги и каквито други ти хрумне. Отстрани са полу-автоматичните. Тек9 и узи. От другата страна автоматични, сред които АК-47, М4А1 и такива с оптики. До тях са снайперите, а зад тях са гранатите.-показа ми всичко, като се учудих колко много оръжия имаше. Разгледах ги и взех 7 броя Макаров, 2 узита и 1 дезърт ийгъл и много патрони. Общо за оръжията дадох около 10хил. лв. Махнахме се от склада. Застанахме на неоживено място и отворих сака. От него извадих един брой Макаров и патрони и го подадох на Антон.
-Да си го пазиш и внимателно с него. Стреляш в най-крайни моменти и при по-големи проблеми ме викаш.-инструктирах го.
-С този приятел ще си станем дружки.-засмя се.
-Добре, защото ти ще събираш парите от дилърите надолу по веригата. Схемата е ясна. Казваш на всеки различно скришно място, на което за ги оставят. Записваш си в тетрадка на кой къде е, за да нямаме проблеми с полицията. Искам да следиш дилърите постоянно. Обикаляй ги колкото се може повече и винаги въоражен. Парите от дрогата идват в мен и след това ги разделям на всички. Дилърите за сега ще взимат по 3 хил. лв на 2 килограма. Искам за начало 10 дилъра, разпределени в кварталите, в които най-много върви. Ти ще взимаш хилядарка на 2 килограма. От 10 дилъра по хиляда правят 10хил. лв. Съгласен ли си? И имай предвид, че това е само началото.-казах му исканията си.
-Леле.. Съгласен съм. Само тези 10 дилъра ме притесняват. Знам 5 човека, които ще свършат работа.-обезпокоен отговори.
-Тези 5 момчета ще намерят по поне още един. Мен не това ме притеснява. Важното е да не крадът от стоката.-показах притеснението си.
-Няма да се случи. Аз нали за това съм тук.-увери ме, а аз го потупах по рамото.
Тръгнахме към изоставена сграда близо до училище, като сложихме маса и два стола. Купих хубаво уиски и много чаши. Отидохме в сградата, а аз сипах уиски в моята чаша и в тази на Антон. Той се обади на първия човек, който дойде много бързо. Разбира се бях извадил пистолета си, както и Антон неговия. Момчето се изплаши, което ме кара да мисля, че няма да имаме проблеми с него. Поставих му условията си, а той се съгласи. Стиснахме си ръцете и той застана зад мен. Влезе и другия като същата процедура се случи и с него. Вече зад гърба си имах 3ма човека. С другите трима се случи същото нещо, като Антон не ме подлъга за нито един от хората си. Момчетата се казваха Росен, Кирил, Иван, Андрей и Сашо.
-Момчета. Искам да намерите още 5ма разбрани като вас. Трябват ми сега. Направо да идват насам.
-Веднага.-казаха всички в един глас.
Обадиха се и дойдоха още 5 човека, с които също мина достатъчно добре, за да съм спокоен, но не ми вдъхваха достатъчно доверие. Разбира се показахме оръжията си и нацапаха гащите. Прибрах пистолета си между бельото и дънките си, а Антон направи същото като мен. Всичко беше свършено. Остана да взема 20 килограма трева от фермата на Ел Патрон.
-Момчета, каня ви утре на рожденния си ден. Започва в 22:30. Къде ще научите утре. Свободни сте. Росене остани.-всички освен Антон и Росен си тръгнаха. Аз извадих един брой Макаров и патрони от сака и ги подадох на Росен.
-Утре вие двамата идвате с мен на много важна среща. Подробности утре. Искам ви на автогарата в 8:30. Освен това ви очаквам на рожденния си ден.
-Ясно.-отговориха и двамата.
-Чао. Росене тръгвай си. Антоне остани.-Росен си тръгна.
-Извиках и него за утре, за да се чувствам по-уверен. Бъди сигурен, че ти си дясната ми ръка. Айде чао, че Ванеса ме чака вкъщи.

Харесва ли ви? Каква ли ще е тази много важна среща? Защо Иво избра точно Росен? Защо Ванеса постоянно е в дома на Иво? Чакам мнения. Лично за мен тази глава е една от най-интересните на криминална тема.