Hope / Надежда /ЗАВЪРШЕНА/

Среща с Ел Патрон

Стигнах до пред любимия си стадион. Бях върл фен на този отбор, както и член на фракцията София Запад. Често се ореждаха боеве, на които присъствах. Бяхме едно голямо семейство. Аз бях един от главните във фракцията. Отидох при охраната и им казах, че трябва да вляза във ВИП зоната и се казвам Иво Илиев. Те ме придружиха до ВИП зоната, където ме чакаше Ел Патрон. Всичко бе много богата. Страхотни скамейки, които имат кожа по тях и са много удобни. Отстрани на всяка имаше масичка с шампанско и плодове, характерни за шампанското. Шампанското определено беше скъпо. Ел Патрон ми показа с поглед да седна до него и аз седнах.
-Нося ти..
-Шшт гледай мача.
Мача беше много интересен, като Левски победи с 2:0. След мача останахме, като всички от ВИП зоната излязоха. Дори и охраните му бяха навън.
-Сега нека говорим по бизнес.-погледна ме и зачака да говоря.
-Нося ти 40хил лева от продадената  трева.-и тръгнах да вадя парите.
-Какво ме направи ти бе момче.-засмя се той и бутна ръката ми да задържа парите.
-Какво да съм ви направил. Просто продадох тревата. Имаше огромна еуфория. Продавахме на моменти и по 300гр на ден.
-Ужас.. Как успя бе. Моите хора никога не са успявали по толкова.
-Явно съм по-добър.-засмях се, а той ме изгледа лошо.
-Добре, сега какво искаш?-попита ме и зачака за отговор.
-Още работа. Искам да продавам и бяло на по-късен етап.
-Амбициозно момче..
-Такъв съм си.-засмях се.
-Така. Моите хора не продават трева в София, а имам голяма ферма. Предлагам ти да даваш по 6хил. лева на пакет 2кг. Можеш да вземеш колкото искаш и да продаваш където искаш.
-Да не се събудя с нарязани ташаци?-засмях се и го погледнах.
-Винаги има този риск, но знай едно. Никой не пипа моите хора. За това ще те представя на местните. Искам те днес в 20:00 в бара ми.
-Ще бъда там. А с тези 40хил?-попитах го.
-Задръж ги. И първото ти зареждане на трева е безплатно, но не прекалявай. Вземи колкото ще продадеш.-отговори ми.
-Благодаря много. Днес ще бъда на срещата.
-Знам, че ще бъдеш. Довиждане.-подаде ми ръка и се здрависахме. Май вече сме бизнес партньори. Дали? Не знам. Самият аз не знам нищо в момента, но се радвам че ми даде евтина трева и безплатно първо зареждане. Това е много добре. Сега трябва да си купя кола, с която да взимаме тревата. Ще е хубаво да си купя хубави дрехи за довечера. Отидох до магазин за хубави дрехи и взех светло синя риза, комбинирана с бяло елече и бели сако и панталони. Отидох до друг магазин за обувки и от там купих тъмно сини официални обувки. Много се харесах. Купих си също и парфюм на Армани. Трябваше всичко по мен да изглежда скъпо за това отидох и си купих часовник на Rolex и телефон IPhone 11. Отидох си вкъщи като Ванеса беше там и ме чакаше. Баща ми също бе там. Прибрах се, а Ванеса ме посрещна с целувка. Като видя торбите с покупки направо остана с отворена уста.
-Откъде взе пари бе, зайче?-очуди се.
-Работя, зайче.-засмях се.
-Айде след малко да ми кажеш какво работиш?-попита.
-Тате, Ванеса елате на масата.-извиках. Седнаха и започнаха да чакат, когато извадих 29хил лева на масата, като отделих и 4хил за Антон.
-Така. Вече знаете с какво се занимавам. Държа на вас, за това ви казвам. Не се опитвайте да го променяте, няма да успеете. Ванеса обичам те и те искам за цял жиеот, за това ти го казвам.
-Знаех че ще станеш такъв рано или късно.-каза баща ми.
-Аз го приемам. Всеки е различен. Щом си решил да се занимаваш с това. Твоя работа. Само че те искам жив и до мен. Ако те убият аз се самоубивам. Вярно е, че сме от седмица заедно, но държа страшно много на теб.-заплашително каза.
-Баща ми, разочарован ли си?-попитах го.
-Аз го знаех сине. Не съм. Опитах се да го променя и не можах. Само спазвай това, което каза Ванеса. И аз идвам при теб, ако бъдеш убит.
-Благодаря ви много за разбирането и за всичко, което правите и сте за мен. Ванеса ходи ли ти се на бар? Имам една среща и ако искаш може да се позабавляваме след това.
-Да, перфектно.
-Само че трябва да минем да ти купим дрехи първо. Облечи се да отидем набързо до мола преди да е затворил.
-Добре.-прие и отиде да се облече.
-Татко би ли ни закарал до там? Моля те.-помолих го.
-Разбира се.-прие.
По пътя към мола си говорихме каква е работата ми. Разказах им, че ще продаваме трева и ще правя всичко възможно, за да осигуря хубав живот за трима ни. Те се зарадваха, че мисля за тях, но в същото време и не им беше много приятно. Стигнахме в мола, като преди това дадох 5000лв на татко да покрива нуждите ни и да си купи нещо, ако иска. На Ванеса купих най-красивата рокля, която видях. Беше бяла и прилепнала със срязан гръб. Красота. Взехме и също и тъмно сини токчета и така изглеждаше още по-невероятно. Най-красивата жена на света бе моя. Обожавам я. Купихме и на нея скъп часовник и телефон, за да изглеждаме добре пред босовете. Ванеса се облече с роклята още в мола, а другите дрехи дадохме на тате, който ни закара до срещата. На входа имаше две мутри, които проверяваха дали хората, които влизат имат резервации и тн. Приближихме до тях заедно с Ванеса, когато те отвориха вратата и казаха очтиво.
-Заповядайте господине, мадам.
-Благодарим.-казах и продължихме напред. Отидох до бара и поръчах бутилка син етикет уиски и в този момент Ел Патрон ни видя.