Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

62

Гледна точка на Грейсън

Попитах дали може да присъствам по време на раждането и те се съгласиха. Влязох в стаята и застанах до Нат като хванах ръката ѝ. Божичко, стиска здраво. Не си усещам ръката. Мисля, че имам счупени кости вече. Единственото нещо, което чувах беше "Напъвай" и викове от страна на Нат. Мисля, че вече и оглушах. След малко се чу плач и на бебе и голяма усмивка се появи на лицето ми. Когато видях бебето, колко е червено ми призля и май припаднах.

Гледна точка на Алисън

Когато Грейсън ни звънна, че Нат ражда, със Зейн веднага тръгнахме към болницата. Грейсън говореше много объркано и бързо и почти не му разбрах нищо. Зейн от своя страна също се вълнуваше.

Пристигнахме в болницата и попитахме за Нат. Жената ни каза къде е и ние ѝ благодарихме. Запътихме се по коридора и видяхме Грейсън да стои отвън.

-Хей, защо си тук?-попитах го и той ни погледна. Лицето му беше бледо, но усмивката не слизаше от лицето му.
-Ами... аз така леко припаднах.-отговори и се засмя.
-Къде е бебето? Искам да го видя.-попита Зейн и започна да подскача.
-При Нат е, след малко ще може да го видим.-обясни Грейсън и ние кимнахме. Настанихме се до него и зачакахме.
-В крайна сметка, бебето момче или момиче е?-попитах като се усмихнах леко.
-Момче е! Момче. Е.-извика Грейсън и ние се засмяхме.

След няколко минути, докторът излезе от стаята и ни каза, че ще преместят Нат и бебето в друга стая. Ние кимнахме и го последвахме към стаята, в която щяха да преместят Нат. Там също изчакахме около 5 минути и най-накрая влязохме. Нат беше легнала на леглото и държеше бебето. Господи толкова са сладки!

-Нати, честито!-казах усмихнато и очите ми се насълзиха.
-Благодаря!-отговори уморено.
-Измислихте ли му име? Кръстете го на мен.-обади се Зейн и Нат се намръщи.
-Зейн, не! Вече си има име. Казва се Райън.-отвърна Нат и всички се усмихнахме.
-Още не мога да повярвам, че вече съм баща. Чувството е толкова...невероятно.-обади се Грейсън и клекна до Нат. Хвана ръчичката на бебето и аз се усмихнах. Иска ми се и аз да изпитам това чувство някой ден.

Усетих Зейн да застава до мен и ме прегърна. Аз го погледнах и той ми се усмихна. Постави нежна целувка на устните ми и допря челото си до моето.

-И ние ще си имаме бебче някой ден. Ще си имаме хубаво момиченце или момченце. А може и двете.-засмя се той и аз се усмихнах. Със Зейн се отделихме един от друг и погледнахме към младото семейство. Грейсън държеше бебето и го полюшваше леко.

-Внимавай да не пропаднеш пак.-обади се Нат.
-Знаеш ли колко червено беше? А и бях много развълнувам и всичкото това нещо ми дойде в повече.-каза той и ние се засмяхме.
-Представям си какво чудо е било.-засмя се Зейн и Нат го погледна.
-Зейн ако мислиш да се дразниш, по-добре недей. Сега може да съм уморена и да нямам сили за нищо, но не ми пречи като изляза да те напъхам в пералнята.-отвърна му Нат и той се отдръпна като вдигна ръце в защита. Постояхме още малко при Нат и си тръгнахме. Оставихме я да си почива и да нахране бебето.