Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

47

-Ще ми липсваш. Не можем да се видим като хората.-каза Али и Нат се засмя.
-Така е. Трудно е да си известен.-пошегува се Нат.
-Искате ли после да дойдете с мен в студиото? Имаме да запишем още малко песента с Ариана и после може да отидем някъде?-предложи Зейн.
-Това е добра идея. Отидете някъде и разсейвайте Грейсън, че миличкият ми се депресира.-обади се Нат и аз сбръчкаха вежди.
-Не съм се депресирал.-отрекох.
-Да бе! Грейсън, познавам те прекалено добре.-каза Нат и аз издишах.
-Права си.-съгласих се и погледнах надолу към земята. Тя ме прегърна и постави нежна целувка на устните ми.
-Не искам да се натъжаваш, чу ли? И не искам да си мислиш глупости от вида на, че ще те оставя заради секси актьора. Аз те обичам и ще се омъжа за теб. Няма да се отървеш лесно от мен, Долан! Помни ми думите.-каза Нат и аз стоях и я гледах.
-Ти от къде разбра...
-Чета мисли, скъпи.-намигна ми тя. Погледна часовника на ръката си и скочи.-Трябва да тръгвам. Ще ми липсвате много.-каза тя и ме целуна.-Обичам те. Ще ти се обадя като пристигна.-взе куфара си и тръгна. Наблюдавах я как се отдалечава от мен. Изгубих я от поглед и въздъхнах тихо.

Излязохме от летището и отидохме до колите си. Всеки се качи в неговата кола и потеглихме към студиото на Зейн. По пътя не спирах да мисля за Нат. Вече ми липсва.

След половин час паркирахме пред студиото и слязохме от колите си. Заключихме ги и влязохме в студиото.

-Искате ли кафе?-попита Али.
-Може. Грейсън ти искаш ли нещо?-попита Зейн и ме погледна.
-Едно кафе ще ми се отрази добре.-отговорих и те кимнаха. Алисън излезе и отиде да вземе кафе, а Зейн влезе в кабината и се подготви да запише песента. Ариана също се появи и тя влезе в кабината. Двамата започнаха да пеят. Песента наистина беше доста добра. Алисън се върна с напитките и ги остави на масичката пред дивана. Ние седнахме на нея и аз отпих от кафето си.

Зейн и Ариана записваха около час и половина. Приключиха със записването на цялата песен и се присъединиха към нас. Поговорихме си малко и след това излязохме от студиото. Подпряхме се на колата на Зейн и започнахме да мислим какво да правим.

-Искате ли да отидем някъде?-предложи Али.
-Къде?-попита Зейн.
-Не знам. В парка? На плажа? На кино?-предложи тя.
-Грейсън, какво ти се прави?-попита Зейн, а аз повдигнах рамене.
-Я, виж ти. Скоро не сме се виждали. Как сте? Зейн, виждам, че си жив след катастрофата.-появи се от нищото Кевин. Само този ми трябваше.
-Какво правиш тук, копеле?-попита го Зейн ядосано.
-Дойдох да ви видя. Къде е Нат? Да не би да те остави?-попита той и се засмя. Аз го погледнах.
-Кой? Бъдещата ми жена ли?-попитах аз и той ме погледна объркано.
-Какво?-попита неразбиращо.
-Питаш за Нат, нали?-попитах и той кимна.-Ами не те интересува къде е бъдещата ми жена, тъпо копеле. Разкарай се по-добре от тук, иначе ще те пребия. Не мислиш ли, че направи достатъчно? Раздели Алисън и Зейн, едва не го уби и на всичкото отгоре продължаваш да се занимаваш с нас. Писна ми от теб вече, Кевин.-извиках.
-По-спокойно, Грейсън. Не искаш и тебе да те сполети същото като Зейн, нали?-попита той.
-Значи ти си виновен? Заради тебе ме блъсна кола. Заради теб щях да умра.-ядоса се Зейн и се приближи към него.
-Кевин, как може да си такова копеле?-попита Алисън.
-Повторихте тази дума вече 5 пъти. Разбрахме, че съм копеле.-извъртя очи той.-Предупредих те, че ако не си вършиш работата ще пострадаш. Ти не пожела да се върнеш в Ню Йорк.
-И за това реши да ме убиеш? Раздели ме с приятелката ми, почти я бях изгубил и щях да умра заради теб.
-Спри да мрънкаш, Зейн! Не ти трябва тази кучка, за да си щастлив.-каза Кевин и Зейн го удари. Заслужи си го.
-Ако още веднъж чуя да говориш така за гаджето ми, това ще е последното нещо, което ще можеш да кажеш.-изсъска Зейн и го удари отново. Кевин се струполи на земята. Зейн хвана Алисън за ръката и се качиха в колата. Аз също се качих в моята кола и потеглих след Зейн и Алисън.