Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

25

-Ще тръгваме ли?-попитах и той кимна. Стана от дивана и излязохме от къщата. Качихме се в колата му и потеглихме към апартамента, за да си оправя багажа. По пътя писах на Нат да се видим в магазина на Джони след 2 часа и тя се съгласи.

Зейн паркира пред сградата и слязохме от колата. Той я заключи и се запътихме към входа на сградата. Качихме се в асансьора и натиснахме копчето за етажа. Вратите се затвориха и аз се облегнах на стената. Въздишах тежко и Зейн ме погледна, като ми се усмихна. Аз също му се усмихнах и вратите на асансьора се отвориха. Ние излязохме и отидохме до вратата на апартамента. Аз отключих и влязохме. Отидох в спалнята и изкарах два големи куфара. Започнах да прибирам дрехите, обувките, козметиката си вътре. Зейн ми помагаше и след час и половина бяхме готови. Имам толкова много дрехи, а не обличам и половината от тях. Зейн взе куфарите, а аз сака и излязохме от апартамента. Вчера по време на почивките се обадих на хазяйката, за да ѝ кажа, че се изнасям. Заключих вратата на апартамента и в този момент Зак излезе от неговия. Той ни погледна объркано.

-Изнасяш ли се?-попита той и Зейн присви очи.
-Това не те интересува.-отговори Зейн вместо мен.
-Зейн, не искам да сме в лоши отношения. Извинявай, че се държах като задник.-извини се Зак и Зейн беше изненадан.
-Той се извини и на мен. Няма за какво да се ядосваш. Минало е вече.-казах му и той кимна.
-Добре тогава, но ако отново започнеш да се държиш като тъп задник ще те пребия наистина.-предупреди го Зейн и Зак се засмя.
-Обещавам, че няма да се повтори.-каза Зак и повдигна ръце. Ние се засмяхме и влязохме в асансьора. Зак ни помогна да пренесем куфарите до колата и ние му благодарихме. Зейн се качи в неговата кола, а аз в моята и потеглихме към Джони.

Половин час по-късно паркирахме колите си на паркинга. Слязохме и ги заключихме. Със Зейн се запътихме към входа на мола и влязохме. Той ме хвана за ръка, като приплете пръстите ни. Ние отидохме в магазина на Джони и го видяхме да разговаря с Алексис. Нат и Грейсън също бяха тух. Приближихме се към тях и Алексис скочи от мястото си.

-Господи, Зейн! Как си?-попита тя и го прегърна. Какво става тук?
-Хей, Алексис! Супер съм, ти как си?-усмихна се той. Аз ли нещо пропуснах или...?
-Вие познавате ли се?-попитах объркано.
-Да, Али. Със Зейн се запознахме в Ню Йорк.-отговори Алексис и се усмихваше. В Ню Йорк? Какво са правили двамата в Ню Йорк? Отидохме при останалите и с Нат се прегърнахме. Поздравих Грейсън и Джони и седнах на диванчето до тях. Алексис и Зейн водеха доста оживен разговор. Какво му стана? Като я видя и веднага забрави за мен. Нат ме побутна леко и аз я погледнах.

-Спри да ревнуваш.-каза тя и аз сбръчках вежди.
-Аз не ревнувам.
-Да бе. Ще я убиеш с поглед. По-кротко.-засмя се Нат.
-Тази ми е много съмнителна. Прави се на много добра, а когато останем двете насаме, започва да се държи като кучка.-обясних.
-Хм...-замисли се Нат и усетих Зейн да поставя ръка на раменете ми и ме придърпа към него. Аз го погледнах и той ми се усмихна. Прибра няколко кичура коса зад ухото ми и се приближи.
-Обичам, когато ревнуваш. Изглеждаш като малко дяволче.-прошепна Зейн в ухото ми.
-Какво? Аз... н-не ревнувам.-засмях се и той повдигна вежди.
-Щом казваш. Но ще ти кажа, че няма за какво да се притесняваш, защото аз обичам само и единствено теб.-увери ме той и ме целуна. Аз отвърнах на целувката му и се успокоих малко. Алексис се изкашля и ние се отделихме. Защо просто не се разкара от тук?

-Зейн, помниш ли онова парти в Ню Йорк?Бяхме в къщата на Дан.-попита го Алексис.
-Даа, беше върховно.-отговори Зейн. Значи все пак докато аз съм страдала за него, той е ходил по купони. Добре...
-Даа, това сигурно беше най-якото парти.-каза тя и аз извъртях очи.-Ами, когато бяхме на онова парти с басейна и Катрин се напи и започна да прави глупости.-Зейн се засмя.
-Тогава всички бяха напушени и пияни.-каза Зейн смеейки се. Аз станах от мястото си и излязох. Не мога да ги слушам как са се забавлявали. Какво е толкова забавно? И какво толкова са правили заедно? Знам, че ревнувам от най-малкото, но какво да направя. Започнах да вървя из мола и усетих как някой ме хвана за ръката. Обърнах се и видях, че това беше Зейн.

-Хей, къде тръгна?-попита той.
-Исках да подишам малко въздух.-отговорих като продължих да ходя.
-Чакай, чакай, чакай.-каза той и отново ме хвана за ръката. Аз го погледнах и скръстих ръце пред гърдите си.
-Какво, Зейн? Защо не остана при Алексис и не продължихте "забавния" си разговор? Може даже излезете както в Ню Йорк.-извиках и всички ме погледнаха, но не ми пукаше. Бях изнервена.
-Защо се ядосваш? Казах ти, че обичам само теб. Не мога да разбера защо ревнуваш толкова.-попита Зейн и аз се измсях.
-Докато ти беше в Ню Йорк и се забавляваше с Алексис и не знам си още кой, аз страдах за теб. Явно не ти е било толкова трудно без мен.-казах и изместиха погледа си. Зейн се доближи и хвана брадичката ми с палеца и показалеца си, за да го погледна.
-Аз също страдах, но Кевин ме мъкнеше с него навсякъде. Нямах какво друго да направя, освен и аз да се напия и да удавя мъката. Запознах се с Алексис на едно парти. Напихме се и тя ме целуна, но не усетих нищо. Това не бяха твоите устни и аз я избутах. Уверявам те, че нищо повече не се е случило.-обясни Зейн и аз кимнах.
-Добре, съжалявам, че реагирах така.-извиних се и той ми се усмихна. Постави целувка върху устните ми и аз се усмихнах.
-Обичам те!-каза той.
-Обичам те!-казах и аз. Със Зейн се върнахме при останалите и решихме да седнем и да хапнем някъде преди срещата с Кевин.