Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

13

Влязохме в стаята и лекцията започна. Заслушах се в лектора и си водех записки от урока. Следващият месец ще имаме изпити и не знам как ще уча. Имам толкова много неща да правя. Трябва да уча, да снимам за списания, да давам интервюта и още куп неща. Сигурно ще се наложи да отложа някои неща и да уча.

През почивката всички отидохме до близкия парк и седнахме на една пейка. Зейн не сваляше поглед от мен и няколко пъти се опитваше да ме заговори, но аз го отрязвах. Боли ме, когато го правя. Виждам как болка преминава през очите му и може би наистина все още му пука за мен. Ами ако му дам още един шанс? Не, Алисън, ти си със Зак. Не мисли за Зейн! Недей! Изгоних тези мисли от главата си и телефонът ми звънна. Беше мама и ѝ вдигнах.

-Хей, мамо.-казах радостно.
-Здравей, миличка! Как си?-попита мама.
-Ами... може да се каже добре.-отговорих ѝ.
-Какво има? Видях в интернет, че със Зейн сте излизали. Събрахте ли се?-попита мама.
-Не.-отговорих и издишах.
-Има ли нещо? Можеш да ми кажеш.-каза мама.
-Знам, мамо. Става ли да ти се обадя, когато се прибера?-попитах.
-Разбира се, скъпа. Обичам те.
-Аз също.-казах и затворих. Нат предложи да си вземем хотдог и отидохме да си вземем. Наядохме се и се върнахме в университета.

Лекциите свършиха и писах на Зак да дойде да ме вземе. Нат и Грейсън предложиха да ме закарат, но аз им казах, че Зак ще ме вземе. Те кимнаха и се прибраха. Седнах на пейките отвън. Минаха сигурно пет минути и Зак все още не ми беше отговорил. Звъннах му, но не ми вдигна. Отново не ми вдига. Започвам да си мисля, че не му пука за мен. Опитах да му се обадя още няколко пъти, но накрая се включи гласовата поща. Направо страхотно.

Стоях може би половин час на тъпата пейка и чаках Зак поне да ми се обади, но уви това не стана. Погледнах към небето и видях черни облаци да се приближават. Скоро сигурно щеше да завали. Започна са духа вятър и се проклех наум, че не си взех яке.

-Али, какво правиш тук?-появи се Зейн и ме погледна объркано.
-Нищо.-отговорих му изнервено.
-Искаш ли да те закарам до вас?-предложи той.
-Не, Зак ще дойде да ме вземе.-отговорих му.
-От колко време чакаш тук?-попита той.
-От кога започна да задаваш толкова въпроси?-отвърнах заядливо и той повдигна едната си вежда. Аз изпуфтях.-От половин час.-отговорих му.
-Нека да те закарам, скоро ще завали.-настоя той.
-Казах не, Зейн!-отново отказах.
-Стига си се инатила! Ще се разболееш, хайде идвай.-каза малко по-строго Зейн и аз го погледнах. Извъртях очи и станах от пейката. Видях как се усмихва леко и тръгнах пред него. Стигнахме до колата му и се качихме. Той потегли към апартамента ми. По пътя не си казахме и думичка. Аз се бях загледала през прозореца и си мислех как Зак за втори път ме забравя. Ако наистина му пукаше за мен, поне малко, щеше да ми напише едно съобщение, че няма да ме вземе. Ако продължава така ще се разделим.

Колата спря и аз не усетих кога пристигнахме. Обърнах се към Зейн и той ме погледна. Загледах се в очите му. Тези топло кафяви очи, които ме разтапят. Защо ми действаш така? Не си казвахме нищо, просто стояхме и се взирахме един в друг. Бавно започнахме да се приближаваме един към друг. Лицата ни бяха на милиметри едно от друго. Гледахме се в очите и не казвахме нищо. Зейн отдели погледа си от очите ми и погледна към устните ми. Дали ще ме целуне? Искам да опитам устните му отново, но това ще бъде толкова грешно. Отдръпнах се леко и се прокашлях.

-Аз...благодаря, че ме докара. Отново.-казах и той се усмихна. Тази усмивка...
-Няма проблем, винаги можеш да разчиташ на мен.-каза той и аз също се усмихнах.
-Ами... аз ще тръгвам. Чао.-отворих вратата и слязох от колата. Зейн ми помаха леко и аз се запътих към входа на сградата. Обърнах се преди да вляза и видях, че Зейн беше тръгнал. Отворих вратата и се блъснах в някого. Не просто някой, а Зак. Погледнах го лошо.

-Алисън? Тъкмо щях да дойда да те взема.-каза той.
-Няма нужда и сама се оправих. Зак, пука ли ти за мен изобщо?-попитах.
-Разбира се, че ми пука.-отговори той.
-Тогава защо не дойде да ме вземеш? Защо не си вдигна шибания телефон поне веднъж?-попитах с малко по-висок тон.
-Успокой се, имах работа.-отговори той.
-И каква работа имаше?-попитах и скръсти ръце.
-Важна работа.-отговори той.
-Така ли, значи аз не съм важна?
-Разбира се, че си важна. Не се сърди.-каза той и ме прегърна. Все още му бях сърдита, но може пък наистина да е имал важна работа.
-Добре, но другият път ако имаш работа не ме карай на университет или където и да е. Защото после няма как да се прибера.-засмях се леко.
-Добре. А ти всъщност как се прибра?-попита той.
-Ами... извиках си такси.-излъгах. Не знам защо продължавам да го лъжа. Той кимна леко.
-Аз отивам при мама. Ще се видим по-късно, окей?-попита той и аз кимнах. Целуна ме по бузата и излезе. Аз влязох в асансьора и се качих на моя етаж. Влязох в апартамента си и веднага отидох в стаята да си легна.