Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

8

Не след дълго Зак спря колата пред къщата ѝ и аз го целунах по устните преди да сляза. Слязох и започнах да вървя по алеята докато не стигнах верандата и не почуках на вратата. Почти веднага Соф ми отвори с усмивка и ме пусна да вляза вътре.

-Радвам се да те видя, Али. Благодаря ти, че ще гледаш Ванеса. Няма да ти създава проблеми, тя е много послушна.-обясни ми Соф.
-Не се и съмнявам.-усмихнах се.
-Ванеса, ела да се запознаеш с Алисън.-извика Соф и от едната стая излезе едно малко, русокосо момиченце. Имаше сини очи като майка си. Беше толкова сладка. Тя се приближи към нас и се усмихна.-Ванеса това е Алисън. Тя ще те наглежда, докато мама и татко се върнат. Обещаваш да слушаш, нали?-попита я София и тя кимна. Соф постави целувка на бузата ѝ.-Аз ще тръгвам, мъжът ми ме чака отвън. Ще се върнем след 2-3 часа.-обясни Соф и излезе от къщата. С Ванеса останахме сами тя седна на дивана. Аз също седнах до нея и се усмихнах.

-Много си сладка, знаеш ли?-попитах я и тя засмя леко.
-Знам, мама ми го казва всеки ден.-отговори тя.
-Права е майка ти. Какво искаш да правим?-попитах я и тя повдигна рамене.-Искаш ли да рисуваме или да играем на нещо?
-Може ли да ми разкажеш за себе си?-попита тя и аз кимнах.
-Разбира се, какво искаш да знаеш за мен?
-Ами... на колко си години и с какво се занимаваш?-попита тя.
-На 20 години съм и уча в университет, но също така съм и модел.-отговорих ѝ и тя ме погледна изненадано.
-Ти си модел? Обожавам да гледам модели. Някой ден искам и аз да стана модел.-каза замечтано Ванеса и аз се засмях.
-Сигурна съм, че ще станеш. Ти си много хубава.-казах ѝ и тя се усмихна срамежливо.
-Благодаря ти. Ти също си много хубава. Имаш ли си гадже?-попита тя.
-Да.-отговорих ѝ.
-Той също ли е известен?
-Не.-отговорих и Ванеса продължи да ми задава въпроси свързани с моделите. Тя е много умно и мило момиче. След като се поопознахме, рисувахме малко и след това я сложих да спи. Прочетох ѝ приказка и тя почти веднага заспа. Загасих лампата ѝ и излязох от стаята тихо. Върнах се в хола и разчистих малко. Седнах на дивана и взех телефона си. Разгледах социалните мрежи и чух входната врата да се отваря. През нея влязоха Соф и мъжът ѝ. Веднага като видях кой беше мъжът ѝ ми призля. Това е баща ми. Не мога да повярвам. Взирах се в него няколко секунди.

-Али, Ванеса слуша ли те?-попита Соф и аз погледнах към нея.
-Ъъ... да, да. Сложих я да спи преди половин час.-обясних и Соф кимна. Мъжът който стоеше до София ме погледна. Дали ще ме познае? Готова ли съм да се срещна с човека, който ме изостави преди 10 години? Взех чанатата си и се изправих от дивана.-Аз ще тръгвам. Приятна вечер.-казах и се запътих към вратата.
-Алисън, почакай да ти платим.-извика Соф.
-Не, няма нужда.-избързах да кажа и излязох от къщата. Вървях по алеята и излязох на улицата. Не мога да повярвам, че баща ми си е намерил ново семейство. Подпрях се на един стълб и извадих телефона си. Набрах номера на Зак к зачаках да ми вдигне, но се включи гласовата поща. Опитах да му звънна още няколко пъти, но без успех. Сега какво ще правя? Без кола съм, а си забравих парите вкъщи. Набрах номера на Нат.