Sinner《 YOONMIN 》

Част 49

Job 8:7

"Началото ви ще изглежда смирено, толкова проспериращо ще бъде и бъдещето ви."

Една година по-късно

Юнги усещаше как лекия бриз преминава през тъмните му кичури коса докато караше колата с любимия си. Колата, за която спести пари от почасовата си работа, но изобщо не съжаляваше. Да работи в магазин цяла година наистина си заслужаваше, за да може да кара мини купъра втора ръка, а гаджето му да стои на съседната седалка. Най-вече и защото работеше с любимият си, за да спечели тези пари.

Някои дни на Юнги му идваше да напусне. Бе доказано, че да обслужваш клиенти е досадно и дори оказва тежест върху менталното ти здраве, но въпреки това той упорстваше. Гледайки удивителното момче, сложило блестящата си усмивка на лице докато работеше като секретар, го караше да работи по-усърдно.

През тази година те трябваше да работят, за да си купят колата, просто заради този момент. Денят, в който ще тръгнат на път за колежа заедно.

Семейство Пак проляха сълзи докато гледаха как младата двойка пълни багажника с принадлежности, които щяха да им бъдат нужни в университета. Сълзите бяха от тъга, гордост и любов към момчетата. Несгодите, които претърпяха ги доведоха до мястото, където бяха сега. И благодарение на любовта, която споделяха и работата успяха да получат нещо заедно.

Прегръдките, които дадоха на момчетата бяха силни и те не искаха да ги пуснат. Не искаха да отлетят от гнездото, но и знаеха, че това е част от живота. Джимин държеше плачещата си майка в обятията си докато казваше последното си „сбогом" за следващите няколко месеца, а Юнги най-сетне осъзна, че това е реално.

Те бяха истински.

Всичко, което имаха заедно, бе истинско.

Помахването за сбогом, когато тръгнаха с колата, бе истинско. Семейството, което имаха, бе истинско.

Бризът, който усещаше във врата си докато караше в близост до крайбрежието, бе истински.

И най-важното: момчето с усмивката по-искряща от звездите, бе истинско и абсолютно очарователно. Вятърът подухваше кестенявите му кичури коса, а той развяваше ръцете си във въздуха, свързвайки се със слънцето и позволяваше на тениската си на Бийтълс да се повдигне от корема му.