Sinner《 YOONMIN 》

Част 7

Proverbs 3:24

„Когато лягате, няма да се страхувате; когато лягате, сънят ви ще бъде сладък."

Джимин не бе много социално активна личност. Предпочиташе да върши нещо тихо за дълъг период от време. Не че искаше да прозвучи грубо или пък да се смята за повече от другите, но намираше удовлетворение в тишината на книга и осветеност от свещ в стаята или слушайки капките дъжд докато си подремваше.

Както можете да си представите, училището не бе от забавните места за Джимин. Винаги изкарваше високи оценки, за да може родителите му да се гордеят с него, но не бе от този тип хора, които се радват на осемте часа в компанията на крещящи ученици, които смятат, че Джейк Пол наистина е забавен.

Точно днес бе доста изморителен ден за Джимин; стоя до по-късно от очакваното във фейсбук, разговаряйки със загадъчния и див Мин Юнги, който носеше бомбър якета и скъсани дънки. Щеше да излъже, ако каже, че не изпитва никаква тръпка към момчето. Джимин знаеше, че е грешно да се обвързва в разговор с момчето, особено щом бе наясно, че майка му не го харесва, но му бе невъзможно да игнорира Юнги. Да гледа тъгата в очите му, го караше да желае да я отпрати далеч.

Джимин стоеше в час и механично почукваше с химикала по чина. Учителят, господин Ким, обясняваше закона за тригонометричното тъждество, но Джимин вече бе една стъпка пред останалите. Бе доста запален по математиката и изпъкваше по този предмет. Седеше си и гледаше през прозореца как дъжда вали отвън. Въздъхна. Смесицата от скука и времето навън го караха да копнее за дрямка.

Изведнъж Джимин усети побутване по рамото и се обърна назад към най-добрия си приятел, израза на лицето му издаваше отчаяние и смущение.

- Джимин, какво по дяволите значи всичко това? – Джин паникьосано прошепна докато господин Ким продължи да обяснява на класа какви бележки трябва да си водят за бъдеща справка.

Ким Сокджин е най-добрият приятел на Джимин. Понякога му се струваше нереално да бъде приятел с някой като Джин. Джин е момче, което всеки заглежда и иска да бъде с него. Беше доста популярен, а хората го възприемаха като момче, излязло от постер в училище. И все пак Джин си остана недостъпен и никога не обърна внимание на околните, които си фантазираха как са край него. И момчета, и момичета.

- Мери си приказките. – Джимин му прошепна в отговор като се обърна с лице към него. – И просто си води записки, ще ти обясня след училище.

Джин въздъхна и склони глава към чина.

- Просто искам да си отида вкъщи, да ям и гледам "Sailor Moon". Защо дните в училище са толкова дълги?

Джимин се усмихна на приятеля си. Според него Джин хьонг често се държеше като по-малкия от тях двамата.

Изведнъж звънецът би, извинявайки се на учениците че предстои следващия час. Джимин събра учебниците и ги пъхна в раницата си. Обърна се да види Джин, който си подремваше на чина. Джимин въздъхна и се изкикоти, побутвайки приятеля си, за да се събуди.

- Ставай. Буквално минаха три минути, как може да си толкова уморен?

Джин измърмори и разтри очи като след това последва дълга и продължителна прозявка.

- Така или иначе мозъкът ми бе заспал почти през целия час. – той се изправи и събра нещата си преди с Джимин да си тръгнат. Но тогава господин Ким ги спря, усмихвайки се учтиво и показвайки трапчинките си.

- Ким Сокджин, защо бе заспал в края на часа ми? – господин Ким попита мило. Не беше строг учител, но обичаше да се закача с учениците си. Поради някаква причина му харесваше често да се закача с Джин.

Очите на Джин се уголемиха от шок и той се поклони.

- Съжалявам, няма да се повтори отново!

Господин Ким се усмихна.

- По-добре да не се. Може да вървите, момчета.

- Джимин, мисля си, че точно сега душата ми напусна тялото. – Джин каза докато решаваше дали да си вземе банан, или ябълка към обяда си. – Погледна ме като хищник. Трябва да съм пропуснал нещо супер важно.

Джимин се усмихна на приятеля си, знаейки че учителя само и единствено се закача с него, но реши да не му го казва. Надяваше се, че Джин ще разбере това сам.

След като взеха обяда си, те се упътиха към масите, за да се настанят на обичайното си място. Имаха си и свещена маса, която си бе тяхна от началото на учебната година. Беше в края на столовата, за да не може никой от учениците да ги безпокои. Те вървяха точно в нейна посока, но Джимин се закова на място преди да стигнат там. Джин го настигна и разбра защо е спрял.

- Ах, мамка му! Кое е това момче, което се опитва да разруши традициите ни? – Джин изруга на глас.

- Мери си приказките. И всичко е наред. Просто бъди готин. – Джимин каза като се запъти отново, за да седне. Постави храната си точно срещу момчето, което в този момент бе погълнато от телефона си. Джин колебливо седна до момчето, най-накрая грабвайки вниманието му.

Джимин прочисти гърлото си.

- Хей, Юнги.