Proverb 27:9
„Доброто приятелство укрепва душата."
Юнги никога нямаше да разбере защо се реши да приеме поканата за приятелство от Парк Джимин. И ето какво правеше сега- разглеждаше семейните снимки на по-малкото момче във фейсбук, чудейки се защо дори е решил да му изпрати покана.
Юнги си помисли, че може да е трик; може би Джимин тайно бе приятел с Ким Техьонг и Чон Чонгкук и просто бе решил да се държи като задник с него. Юнги беше доста параноичен около хора, с причина. Беше доста изплашен от отхвърляне и просто заключи, че всички са задници.
Юнги разглеждаше семейните снимки на Джимин и забеляза една негова, на която бе застанал пред коледната елха между двамата си родители. Родителите му изглеждаха толкова щастливи, имайки такъв перфектен син и Джимин изглеждаше толкова щастлив с такива съвършени родители. Юнги завиждаше заради това. Завиждаше заради това, че Джимин изглежда толкова щастлив на всичките снимки с родителите си- от вършенето на разни дейности като туризъм и къмпингуване, чак до простите събития през уикендите. Джимин винаги бе с усмивка на лице.
Типично, Юнги презираше тези, на които завиждаше. Не можеше да се стърпи, ядът се вихреше в него и го изяждаше жив. Не виждаше как справедливо би могъл да промени живота си. Бе роден с чувство в стомаха си, което копнееше за секс с човек от същия пол, а той бе обречен да има родители, които го малтретират и ненавиждат заради това какъв е. Юнги не издържаше да гледа снимките на семейство Парк, просто защото никога нямаше да почувства същото, каквото и те.
И все пак, Юнги не можеше да обижда синът им.
Парк Джимин бе толкова добър към него и той не можеше да каже, че не го харесва като човек. Юнги му бе благодарен задето бе свестен човек, който се поинтересува от него, когато имаше най-голяма нужда от това. Колкото повече го дразнеше това, че Джимин има съвършен живот, толкова и не можеше да се настрои срещу него.
Факт- Юнги бе супер любопитен.
Как ли приятелството ни ще се разрасне? Ще бъдем ли близки? Той ще бъде ли човека, с когото ще бъда близък докато отида в колеж?
Юнги избута тези мисли от главата си и се насочи към собствената си фейсбук стена, излизайки от албума със семейни снимки на Джимин. Той облегна глава на стола си със стенание и разтри очи.
YOU ARE READING
Sinner《 YOONMIN 》
FanfictionПарк Джимин бе добро момче. Мин Юнги-не. И двете момчета ходеха на църква заедно със семействата си. Джимин бе заинтересуван от това да бъде невинен ангел за родителите си, докато Юнги се интересуваше само от това да опетни невинността му. Историят...