Sinner《 YOONMIN 》

Част 13

Proverbs 12:22

„Господ мрази лъжливите устни, но се наслаждава на хора, които заслужават доверие"

- Здравей, Джимин! Очаквахме те с нетърпение! – майката на Юнги каза на Джимин, изненадвайки го с това колко дружелюбно и безгрижно се преструваше. Ключовата дума е преструване.

Джимин не бе глупак, знаеше, че зад широката усмивка на лицето на госпожа Мин, се крие мрачен поглед, който тя обикновено пази на място.

До нея стоеше господин Мин, който изглеждаше като диктатор. Цялата му енергия говореше за „властен мъж" и Джимин го намираше за много плашещ. Въпреки това беше успокояващо това да види, че той не фалшифицира усмивка за шоуто като съпругата си, която изглежда беше и се упражнявала.

- Здравейте. Благодаря, че ме приехте. – Джимин им се поклони, карайки господин Мин да се усмихне леко.

- Какво учтиво, младо момче си. – бащата на Юнги каза, а дълбокия му глас изплаши малкия. – Може би поведението ти ще се отрази и на сина ни.

Господин Мин посочи към Юнги, който се бе облегнал на близката стена с очевидно раздразнено изражение на лицето си, чудейки се кога родителите му ще спрат да говорят за него все едно не е в стаята. Той извъртя очи.

Джимин го погледна и бързо му намигна, за да го увери, че не си мисли за него по различен начин, без значение от това какво семейство Мин казват.

- Направих вечеря за теб, Джимин! Хайде да ядем. – майката на Юнги се намеси, карайки всички да я последват в трапезарията.

- Синът ни е много талантлив в свиренето на пиано. – госпожа Мин се хвалеше ли хвалеше, а това чисто и просто значеше, че фалшифицира родителския си дълг пред гостенина. – Това е едно от многото неща, с които ние сме супер горди с него.

Юнги извъртя очи, предизвиквайки господин Мин да му хвърли омразен поглед.

- Също така е доста интелигентен. – майка му продължи. – Получава много добри оценки и никога не се е провалял в клас. Казвам му, че ако се съсредоточава повече, може да постигне всич...

- Никога не си казвала това. – Юнги я прекъсна, карайки госпожа Мин да се изкашля фалшиво.

- Не прекъсвай майка си, момче. – баща му го прекъсна. Напрежението в стаята бе гъсто и накара Джимин да прочисти гърло и да каже нещо. Изглежда семейство Мин имаха навика да злепоставят сина си, а после да го карат да се чувства малък, когато се защитава. Това бе черта, нехарактерна за неговите родители.