Sinner《 YOONMIN 》

Част 12

James 2:24

„Виждате, че човек се счита за праведен заради това, което прави, а не само заради вярата си."

Джимин вървеше по обичайния си маршрут към вкъщи, спирайки на няколко пъти, само за да помаха на близките си съседи. Въпреки че бе доста тих, той се наслаждаваше на това да бъде приятелски настроен, когато имаше този шанс. Чувстваше, че прави добро впечатление на хората, а той бе голям фен на това хората да си мислят, че е добър човек. Това беше трудно за преглъщане хапче, особено когато той наистина го мразеше.

Докато вървеше си мислеше за нещата, които планираше с Юнги за следващия ден. Родителите на Юнги го бяха поканили в дома си и докато Джимин се вълнуваше, че ще излиза с Юнги, тази му мисъл заседна в стомаха му като лоша храна.

Джимин не знаеше защо, но имаше чувството, че родителите на Юнги не са много добри хора. Семейство Мин обичаха да говорят за себе си от време на време, но всеки път щом го правеха, те винаги казваха как „се молят сина им да си върне предишния живот". Разбира се, Джимин знаеше, че те имат предвид нещо друго като например „синът ни е гей и ние сме хомофоби, опитващи се да разкарат гейщината чрез молитва".

Стомахът на Джимин се преобърна при мисълта да се срещне с такива хора. Не че семейство Мин бяха заподозрели, че той е гей, но представяйки си ги как го третират без основание, правеше нещата по-зле. Ами ако започнеха да търсят „гейско поведение" в Джимин, каквото не бяха забелязвали преди?

Параноята отново го обзе, когато осъзна, че трябва да лъже и майка си за това къде ще ходи. Не обичаше да лъже, но какъв избор имаше? Юнги му беше приятел и не можеше да го изостави.

- Джимин, скъпи, не си докоснал храната си. – майка му прекъсна взирането му в масата. Баща му го изгледа с учуден поглед, опитвайки се да разчете какво се върти в ума на сина си.

- Съжалявам. – Джимин разбърка храната си, слагайки малки хапки в устата си. Той дешифрираше какво би могъл да каже на майка си, за да я убеди, че не е лъжа.

За момент на масата настъпи тишина докато Джимин не отпи вода, пречиствайки гърлото си и давайки знак на родителите си да слушат.

- Джин ме покани да играем Монополи в дома му утре след училище, а аз не можех да откажа, защото той каза, че ще бъда страхливец, ако откажа, тъй като последния път изгубих всичката си печалба и задлъжнях и не играх с обичайната си пешка и...