Sinner《 YOONMIN 》

Част 4

James 4:11-12

„Братя и сестри, не се клеветете един друг. Всеки, който говори срещу брат или сестра или ги съди, говори против закона и го съди. Когато прецените закона, не го държите, а заставате зад него. Има само един законник и съдия, който може да спаси и унищожи. Но ти, кой си ти да съдиш ближния си?"

Джимин е такъв тип момче, което е безкористно спрямо тези край него. Обстоятелствата, човека и действието са без значение, той се отзовава на този, който наистина има нужда. Този, който наистина се нуждае от приятел. Не позволява на светския морал да вземе роля в грижовната му природа.

И ето защо, когато Юнги изглеждаше достатъчно ядосан, за да заколи някого в часа по религия, изхвърчайки от стаята, Джимин реши да опита да му помогне. Не само заради грижовната си натура, но и защото момчето му бе слабо място, а и той искаше да му вдъхне кураж.

Джимин се измъкна от класната стая с оправданието, че трябва да ползва тоалетната и излезе навън, само за да намери Юнги, седнал на тротоара, пушейки цигара и гледайки стремително небето. Беше толкова фокусиран, че дори не забеляза приближаващия се Джимин. Той се приближи до него, готов да говори.

- Хей, добре ли си, Юнги? – Джимин промърмори срамежливо, уплашен от това да види реакцията му. Юнги погледна нагоре в шок, само за да види Парк Джимин, който го гледаше загрижено. Юнги не бе от тези, които показват емоциите си пред хората, затова отмести поглед от Джимин и проговори.

- Добре съм.

- Не изглеждаш много добре. – Джимин каза и седна на тротоара до Юнги. – Хората, които са добре не изхвърчат от сградата гневни.

Юнги го погледна с безизразно лице.

- Наистина ли ме обвиняваш заради това, че се разгневих? Двамата шибани глупаци си пъхат носа в моята работа, а нямат място там.

- Не те обвинявам задето се ядоса. – Джимин каза мило, карайки Юнги да смекчи чертите на лицето си. – Но си мисля, че ти го прие по грешния начин. Хора като тях могат единствено да отвърнат на това с по-голяма уклончивост.

Юнги погледна надолу и изгаси горящия връх на цигарата си. После се изправи от мястото, на което и двамата седяха.

- Слушай, благодаря ти за съвета, но съм добре. Мога да се справя и сам с критицизма им. – Юнги каза като гледаше надолу към Джимин.