Sinner《 YOONMIN 》

Част 21

John 3:20

"Всеки, който върши зло и мрази светлината, няма да влезе в нея от страх, че делата му ще бъдат показани."

Беше доста странна сряда и както обикновено Джимин си бе вкъщи, вечеряйки с родителите си, а не прекарвайки вечерта у Мин, говорейки си, целувайки се и като цяло всичко останало, което се случваше доста често между тях.

Той бе на масата със семейството си, а те говореха за това, че времето последно време било хубаво и прохладно и се радваха, че горещините от лятото най-сетне са към своя край.

Джимин не възразяваше, а се съгласяваше с техните думи; въздуха бе хубав навън и той харесваше разходките към вкъщи от училище, най-вече, когато бяха с Юнги. По-големият винаги изглеждаше хипнотизиращо със синьото си яке и дълбоките кафяви очи, осветени от слънцето и клонящи повече към лешников цвят. Джимин го намираше за красив; дори със заличаващи се синини, дори с торбички под очите и дори използващ сарказъм с какъвто все си служеше.

- Напоследък прекарваш ужасно много време с Джин, Джимин. – майка му прекъсна мислите му, карайки сърцето му да забие бързо, уплашен от това, че е започнал бавно да се разкрива.

- Да, ние просто си мислехме, че щом ще завършва тази година, значи трябва да излизаме често преди това. – Джимин нервно се засмя. Майка му стисна рамото му с усмивка.

- Това е хубаво,скъпи. – тя се усмихна. – Не е здравословно за теб да бъдеш затворен тук през цялото време.

Бащата на Джимин му изпрати развеселен поглед, радващ се на неловкия смях, идващ от сина му заради конфронтацията му с единствения човек в стаята, който си нямаше и на идея, че Джимин се вижда с Юнги.

Джимин се довлачи до стаята си и затвори вратата след себе си, готов да премахне дрехите, които носеше през деня, за да облече пижамата си.

Избра чифт боксерки и тениска, а после легна на матрака с книга в едната си ръка, а в другата държеше телефона.

Започна да търси до къде бе стигнал последно, само за да бъде разсеян с мисли за Юнги. Щеше да излъже, ако каже, че не мисли постоянно за него.

Накрая реши да остави книгата си върху близкото шкафче и набра номера на по-големия, нетърпелив да поговори с него.