Sinner《 YOONMIN 》

Част 47

Псалм 20:4

"Да ти даде според желанието на сърцето ти и да изпълни всички твои намерения!"

Шест месеца по-късно

- Ким Сокджин, завършващ с успех 3.60,обича да играе на Супер Марио и мечтае да стане фармацевт в бъдеще. Ела и си вземи дипломата! – директорът каза на микрофона, седящ на подиума гордо и приветстващ завършилите, давайки им диплома.

Джин, който седеше отпред, се запъти към украсената с балони сцена, усмихвайки се гордо, тъй като предстоеше да вземе дипломата си. Той помаха по посока на родителите си, а после и на приятелите си.

Плачещият Пак Джимин използва кърпичката, за да избърше сълзите, провокирани от щастие, но и от тъга, а Мин Юнги седеше до него и държеше другата му ръка. На Джимин му бе трудно да повярва- най-добрият му приятел, с когото се познаваха от 10 години, вървеше към подиума, за да си вземе дипломата, а после ще продължи живота си като зрял човек. Изглеждаше му и толкова нереално, но все пак бе щастлив за приятеля си. Сега беше и в реалността, а тя гласеше, че ще бъдат разделени почти година. Мисълта обаче се омекотяваше от факта, че имаше Юнги до себе си, но пък нищо не можеше да замени платоничната му сродна душа.

Чон Чонгкук и Ким Техьонг седяха зад двойката, държейки конфетите в ръце.

- Ууу! Това е нашият хьонг! Отиди и си я вземи. – Юнги не се стърпя и се обърна, гледайки ги с лош поглед, знаейки че не е тяхна вината Джимин да е разстроен, но пък и не трябваше да бъдат толкова ентусиазирани и шумни задето Джин завършва.

Джин се изчерви след като чу думите на приятелите си и продължи по пътя си. Той взе документа, поклони се на публиката и изпрати въздушна целувка на съучениците си преди да слезе от подиума.

Запъти се отново към мястото си, където бяха и останалите му съученици и погледна семейството си и приятелите, виждайки плачещите лица на майка си и най-добрия си приятел. Почувства се зле: не е като да си тръгваше завинаги, но не искаше да се разделя с тези, които обичаше най-много, за да продължи живота си. Знаеше, че е неизбежно, но все пак не се стърпя и се нацупи сърдито докато гледаше по-малкото момче с подпухнали очи, но лепнало голяма усмивка на лице.

Той им изпрати едно сърце, оформено с пръсти и насочи внимание към останалите завършващи, които следваше да бъдат повикани на подиума.