Save Me From This Hell ~SKZ FELIX FF~

•4•

Някак си в срам издържах цял ден в училище. Не можех да гледам никой в очите. Постоянно бях с наведен поглед. Прибрах се вкъщи, но и там нещата не бяха розови. Тъкмо влязох в хола, но видях че имаме гости. Само до това до това ми беше.

-Здравейте!- поздравих. С тях имаше някакво момче

-Мила, седни да поговорим.- каза майка ми и аз я послушах.

-Аз тази сутрин се опитах да ти кажа, но... Е мила запознай се с бъдещия си съпруг!- каза тя с радост

-Моля?! Съпруг?! Какво е това?!- аз се изправих

-Да... Ще ви омъжим.- каза майката на момчето

-Чакай, ти каза че идваме при твоя приятелка?- каза момчето- Какво стана?

-Аз няма да се омъжа за никой така!- заявих твърдо аз и се качих в стаята си.

Започнах да плача с глас. Защо се случва на мен? После влезе майка ми в стаята.

-Какво си мислиш, че правиш?- каза тя през зъби

-Не искам да се обвържа така до живот!

-Трябва! Той е умен, красив и богат. Ще изпълнява всяка твоя прищевка.- опитваше се да ме накара да се съглася

-Няма да стане.- казах това и тя ме зашлеви много звучно. Аз се хванах за ударената страна на лицето ми.

-Ти ще се умъжиш за него и ТОЧКА!- каза тя, но го каза така сякаш щеше да си счупи зъбите за да се ядосва. Аз продължих да плача.- Успокой се и слез долу!

Аз се успокоих и слязох. Всички ме гледаха. Беше ми много неудобно.

-Защо не отидете в градината да се опознаете?- предложи майка му. Ние се съгласихме и отидохме. Аз седнах на люлката. До мен имаше друга и той седна до мен.

-Виж... Това е много странно, но повярвай ми нищо не знаех за това!- каза той

-Вярвам ти. Аз съм So Yeon, ти?

-Аз съм Choi Chan-hee!- поговорихме си малко.

-И... Значи ще се женим?- казах аз

-Да. Не си ли щастлива? - каза той

-Не... Ще се радвам да имам съпруг като теб!- казах аз опитвайки да сдържа сълзите си

След дълъг разговор влязохме вътре. Нашите родители бяха много щастливи. Не мога да повярвам, че се омъжа така. Те си тръгнаха и погледнах майка ми все едно ме е предала. Което е така.

-ТИ В ЧАС ЛИ СИ ДА МИ ГО ПРИЧИНИШ?- казах и после получих шамар. Тя не спря да ми вика, а аз да плача. Много жестко се скарахме. Отново се прибрах в стаята си. Плаках без да спра.

-Няма да остана тук!- казах си аз и излязох без никой да разбере. Беше много трудно.

Скитах из улиците на Сеул в 01:12 часа през ноща. Исках малко на въздух.

-Охооо... Какво си имаме тук?- каза някакъв мъж. Не му обърнах внимание и си продължих пътя. Той ме следваше, но после ме хвана за ръката и ме бутна в някаква уличка. Умирах от страх. Той ми запуши устата така, че не можех да викам.

Някак се освободий като го ритнах и виках за помощ. Той отново ме дръпна и ме зашлеви.

-Сега ще си платиш!- каза той като ме гледаше странно. Умирах от страх. Тогава се появи някакво момче с качулка и започна да го налага докато не го разкървави целия. Накрая мъжа си тръгна.

-Много ти благодаря!- казах аз. Той не ме погледна и се запъти да си ходи. Защо? Изтичах при него и го хванах за ръката.

-Защо бягаш?- попитах

-Остави ме!- каза той

-Не мога ли поне да видя лицето ти?

-И защо да ти го показвам?

-Ти ме спаси! Моля те да те видя само веднъж!- той свали качулката си. Беше много красив и сигурно на моите години.

-А-а как е името ти? Аз съм So Yeon.

-Няма да го научиш! Сега се прибирай. Какво прави момиче като теб тук по това време?

-Аз... Исках да съм малко сама...

-Тук няма да си сама с тези отрепки. Прибирай се.- той се обърна с гръб към мен и си отиде. Останах сама и ме достраша и се прибрах отново без никой да разбере.