Save Me From This Hell ~SKZ FELIX FF~

•13•

Закусвахме нормално, но една топка в корема ми не искаше да приеме храната.

-Защо си такава днес? Да не е станало нещо снощи?

-НЕ!- стреснах се аз

-Какво? Защо така реагира?

-З-за нищо.- тогава чух звъненето на звънеца- Аз ще видя!- изтичах да видя кой е.

Като отворих вратата се стреснах още повече. Там стоеше Felix.

-Какво правиш тук? Махай се.

-Искам да поговорим.

-Не сега! Сестра ми е тук. Махай се.

-Моля?- каза той

-Махай се от тук. После ще говорим.- той тръгна точно когато Jae дойде

-Кой беше?

-Никой.

-Но ти говореше с някой?

-Да с пощальона. Объркал и аз го опътих.

-Аха... Добре тогава. Аз ще тръгвам, че мама ще се чуди къде съм. Ще ѝ кажа, че си добре.

-Не искам тя да знае нищо свързано с мен!

-Още ли ѝ се сърдиш?

-Ти ще ѝ простиш ако си на мое място?- тя примълча и си тръгна. Тъкмо затворих вратата и пак се позвъня. Отворих и отпред пак стоя Felix.

-Какво искаш?

-Казах ти. Да поговорим.- каза като влезе вътре

-Ъм, аз живея тук и ще влезеш когато аз кажа.

-Ъм, аз не мисля така. Така за снощи...

-НЕ! Нищо свързано със снощи не искам да говоря!

-Защо? Не ти ли хареса?

-Ти... Млъкни! Казвай защо си тук.

-Значи искаш никой да не разбира за това... Нали?

-Да...

-Значи си късметлийка. На никого нищо няма да кажа, но...

-Но какво?

-Ще ми помогнеш да завърша тази учебна година. Ще ми пишеш домашните и такива неща.

-Не става. Аз за теб ли да мисля или за себе си?

-Значи вашите ще разберат още сега.

-НЕ!- той се запъти към вратата, но аз го спрях като го хванах за ръката

-Ще се съгласиш ли с мен?

-Добре...

-А така те искам. Сега, нося ти занимавка за днес.- той носеше раница и ми я даде