Save Me From This Hell ~SKZ FELIX FF~

•2•

Приближих се до нея. През цялото време бях с маска. Извадих пистолета бавно. Застанах над нея, но на леглото в случай ако се събуди. Гледах как косите ѝ бяха се разпрострели навсякъде. Подпрях пистолета до корема ѝ. Не можех да дръпна спусъка. Не можех. Станах рязко от нея и се отдалечих. По погрешка се блъснах в таолетката ѝ. Тя се пробуди, но успях да изляза през прозотеца.

ГТ. So Yeon
Спах спокойно докато не чух блъскане. Станах рязко, но нямаше никой. Прозореца беше отворен. Изтичах и погледнах, но нямаше никой. Светнах лампата и се огледох. Нямаше ми ги бижутата и парите ми. Бях ограбена докато спях. Добре че не ме е убил в съня ми.

ГТ. Felix
Прибрах се вкъщи.

-Мамоо, прибрах сее- извиках я

-Felix... Разочарована съм...

-Защооо...- какво грешно направих пък сега

-Защо не я уби? На какво сме те учили?- каза ядосано тя

-Нали ви донесох пари и бижута? Няма да я убия!- заявих твърдо аз

-Ако не ѝ отнемеш живота, ние ще го направим!- каза още по-твърдо тя

-Защо толко искате да го направя? Какво ви е направила?- започнах да се изнервям

-Сине има неща, които не си готов за тях...- каза баща ми

-Но аз съм на 19! Какво няма да разбера?

-Ела... Седни...

Покани ме да седна на дивана до него. Майка ми стоеше права.

-Явно си готов... Еми...

-Ние мразим родители те ѝ! Те са причината ние да сме нещастни, а щом ние ще страдаме те ще загубят едната си дъщеря... И то по-голямата!- каза на бързо тя. Аз се вбесих и се изправих

-КАКВО?! ЩЕ МЕ НАКАРАТЕ ДА УБИЯ ЗА ВАША ИЗГОДА?

-Я НЕ ВИКАЙ, ЧЕ ЕЙ ТАКЪВ ЩЕ ТИ ЗАШИЯ!- каза вече много ядосано тя

-АЗ СЪМ НА 19 И НИЩО НЕ МОЖЕШ ДА МИ НАПРАВИШ- не трябваше да казвам това, защо стана много по-зле. Тя ме зашлеви и то много звучно и насочи пръста си към мен.

-Виж малкия... Ти нищо не знаеш и винаги ще си остане така, защото ТИ не искаш да разбереш какво ни е!- тя каза последните си думи и аз се качих в стаята си. Не исках да ги слушам.

Заключих стаята си и никой не можеше да влезе. Легнах на леглото си и гледах към тавана.

-Само аз ли имам толкова гаден живот?- зададох си този въпрос и размишлявах. На вратата се почука.

-Сине, може ли да вляза?- отидох и отключих вратата. Беше само баща ми и седнахме на леглото ми.

-Виж майка ти... Не искаше да го направи... Тя просто...

-Не ме интересува какво е искала и какво не!

-Моля те... Ще ти обясня всичко, защото майка ти... Не може- и двамата се засмяхме- Така... Преди да станем... Това което сме с родителите на това момиче бяхме много добри приятели. Но... С течение на обстоятелствата се получи така, че се скарахме...

-И за какво сте се скарали...?- попитах

-Ами... Те ни предадоха... Тоест бяхме на мисия и те ни издадоха и ни взеха всичко. Затова са толкова богати. А на нас ни се налага да живеем така...

-Ти мразиш ли ги?

-Ами... Аз съм сърдит и разочарован, но майка ти... Го приема като война. Моля те не се занимавай с тях!- помоли ме баща ми

-Добре.- съгласих се

Той излезе от стаята ми като ме остави сам. Не можах и излязох без никой да рабере. Питате как? Много лесно. Скочих през прозореца. Много пъти съм го правил.

ГТ. So Yeon
Стоях си в стаята и се чудех как може някой да ме обере докато спя. Никой не трябва да разбира, особено нашите.

-Но ако се преместя в апартамента и ме убие? Ама ако нашите разберат няма да ми имат доверие?- мислих на глас- Какво ще правя? Ще скрия от нашите. След днескашния ни разговор няма смисъл да им споделям. Легнах си леко в страх да не се върне този крадец.

-Но кой ли беше той?...