Save Me From This Hell ~SKZ FELIX FF~

~•~•КРАЙ•~•~

Не ми се искаше да отварям вратата...

Оставих Chan Hee и отидох да отворя вратата.

Като я отворих пред нея стояха двама униформени мъже.

-Ъммм, мога ли да ви помогна с нещо?- казах

-Тук ли е госпожа So Yeon?- каза единия

-Да, аз съм. Кажете?...

-Тук сме в случая с Lee Felix. Ние сме от затвора в който беше той.

Очите започнаха да се пълнят и сърцето ми се сви. Усетих как Chan Hee стоеше зад мен.

-К-какво се е случило? Пуснахте ли го?- казах

-Ами... Много съжаляваме... Той почина...

Усетих как сърцето ми се пръсна и сълзите излязоха на яве. Не можех да стоя на краката си.

-К-как стана т-това?

-Опита се да избяга, но наш колега бе принуден го простреля... Той изгуби прекалено много кръв и не можаха да го спасят на време... До последно държа ваша снимка...- каза като ми даде снимката

-А-аз...

-Вие сте му най-близка и за това даваме нещата му на вас.- каза полицая като ми даде една торба с негови вещи

-Приятен ден госпожо.- каза другия и си тръгнаха

Аз затворих вратата и се свлякох на земята. Заплаках с цяло гърло. Държах снимката и торбата.

Тогава Jung слезе при нас.

-Тате, защо мама плаче?

-Ела синко. Отиди в стаята си.- каза Chan Hee и го закара

Аз плаках с цяло гърло. Извадих нещата му от торбата. Там бяха дрехите му от преди 6 години когато се разделихме.

Аз ги гушнах. Много силно. Аромата му се беше запазил. Погледнах вътре в торбата и видях писма.

Всичките са били за мен. Толкова години не са били достигнали при мен.

Не можех да спра да плача. Chan Hee дойде при мен на земята и ме прегърна. Също ме целуна по челото.

-Спокойно... Съжалявам...- казваше той

Аз плачех и плачех...

-А-аз... Исках... Просто да е добре... А той...

Той не спираше да ме прегръща. Беше ми много тежко.

Не след дълго той ме остави сама, а аз виках плачейки.

Бях сигурна, че Felix ще се върне при мен... Но сега остана само спомена за него...

•~•~•~•~•~•~•~•КРАЙ•~•~•~•~•~•~•~•~•~