Save Me From This Hell ~SKZ FELIX FF~

•7•

Не се зсмислих за последстеията и влязох в стаята на Felix. Мушнах се под неговите завивки, но тогава той се събуди...

-Какво търсиш тук!?- каза вбесено той

-Аз... Имаше гръмотевица и...

-А това което ти казах?...

-Може ли тази вечер да съм тук? Моля те...

-Не искаш ли прекалено много вече?- аз го гледах в очите. Можеше да се изгубиш в тях. Накрая се съгласи и се обърна на другата страна. Последвах примера му, но нещо не можех да заспя.

-Аз не се разбирам много с нашите на последък.- започнах да говоря- Имаме проблеми, които не мога да реша. Заради един от проблемите сега съм тук. Понякой път мразя късмета си.- докато говорех усетих как той се раздвижи. Обърнах се и видях, че се е обърнал към мен и ме гледа.

-Защо мразиш късмета си?- попита той

-Аз... Не искам хората да знаят положението ми какво е...

-Защо?

-Защото го мразя. Не искам да съм такава...

-А, какъв е проблема ти, че си тук?

-Обещана съм на момче. Но аз не го познавам и не искам да съм с него. Всичко е заради нашите. Искали да имам хубав живот, но не разбират че аз не го искам. И всичките пари и неща които ще ми даде, няма да ме направят щастлива...

-Защо ми казваш всичко това?- попита ме

-Просто искам да споделя с някой.

-Ами ако аз не мога да пазя тайни?

-Вярвам, че няма да го направиш. Съжалявам, ако днес не може да си с вашите или ти създавам проблеми!

-Не се притеснявай. И без това утре ще е като същите дни. Няма да се помним и няма да се познаваме.

-Защо не искаш да сме приятели?

-Заспивай вече. Утре ще мислиш.- каза като ме зави и се обърна с гръб към мен. Аз заспах след това.

Събудих се сутринта сама на леглото.

-Даже и непознатите не искат да са с мен, а дори не ме познават.- казах си това и се изправих от леглото. Запътих се надолу към кухнята. От там се носеше великолепен аромат. Влязох вътре и видях как Felix приготвя закуска. Явно е усетил, че съм тук.

-Аз... Добро утро.- поздравих аз

-Така, изяш на бързо това и да те прибираме. Нали не искаме да загазиш повече от колкото си сега.- каза като остави закуската пред мен

-Вече не ми пука. И без това съм затворник цял живот.

-Хей... Не говори така.

-Защо? Майка ми и баща ми са супер богатите хора и аз трябва да ги слушам и да изпълнявам каквото ми кажат. За това ти казах, че си мразя късмета. А и съм сигурна, че от части не ме обичат.

-Не... И те обичат, но...

-Няма никакво "но". Те са си такива. Няма да се променят.

ГТ. Felix
Тя сведе глава и едва закусваше. На мен ми стана много гадно за нея. Ние сме почти еднакви.

-Не се разтройвай. Сега закуси, а после ще му мислим.- казах ѝ. Но тя пак не ме послуша. Приближих се при нея и започнах да я храня.

След закуската се качихме в колата и потеглихме. Тя мълчеше през цялото време и гледаше през прозореца. Тя не беше като вчера. Беше отчаяна. Но заради войната между родителите ни не мога да я укоража. А тя нищо не знае.

Стигнахме и я оставих малко след къщата ѝ.

-Благодаря ти за вчера и за днес.- каза го много отчаяно и нямаше нито капка енергия

-Хей... Бъди малко по-позитивна.- сложих една тъпа усмивка, колкото и да не ми се получаваше.

-Защо? Няма смисъл. И без това повече няма да се видим. Сега тръгвай.- каза като затвори врата на колата. Аз тръгнах и я оставих. Аз се прибрах...