Save Me From This Hell ~SKZ FELIX FF~

•5•

Станах на сутринта. Кой ли беше той? Имаше страхотен плътен глас. Да кажа ли на сестра ми? Не е приятно да станеш сутринта с мисълта, че си обещана на момче което не познавам. Аз не искам да се женя за него. Не го познавам... Тогава сетра ми влезе в стаята ми много щастлива.

-РАЗБРА ЛИ, РАЗБРА ЛИ?- викаше тя

-Какво да знам?- попитах

-Ще имаме нов ученик в училище! Той е на твоите години!- каза тя

-И с какво трябва да ми помогне това? Не мога да мисля за момчета. Нали майка...

-Не! Ще променим това! Няма да се жениш!

-Но как? Аз съм обещана.

-До сватбата има няколко месеца. Ще измислим нещо за да не се жениш.

-Но майка и татко ще ни убият, ако разберат!

-Няма, спокойно. Довери ми се.

Успокоих се от думите ѝ. Поне тя ми влиза в положението. Никой нищо не знае за новия ученик. Дано да е свестен и да не е като другите.

ГТ. Felix

-FELIX СПРИ!

-Защо? Няма смисъл!

-Има, пусни пистолета. Ще измислим нещо.

Пуснах пистолета на земята. Реших да послушам Jisung. Все пак ми е приятел и единстен ме разбира. Той дойде и ме хвана за яката.

-Ти в час ли си? Какво ще правя, ако те няма? А?- развика ми се той. Аз мълчах. Накрая ме пусна блъскайки ме на зад.

-Кажи ми тогава какво да направя? Писна ми родителите ми да ме командват за какво ли не!

-Има си начини. Ще се справим някак. Само не прави глупости. Ясно?- каза той- Виж, за да се разсееш малко защо не отидеш на училище малко? Ще те разсее от вашите.

-Ти луд ли си? Как ще ходя?

-Само временно. Моля! Ти го прекъсна за малко, но може да се поправи.

-Ама...

-Няма "ама"! Ще ходиш.- аз се замислих малко, но може и да е прав. Съгласих се с него.

Бяхме на вън и решихме да се прибираме, защото ставаше тъмно а той... Не че го е страх от тъмното, но... Е разбрахте ме. Прибрах се в нас и нашите ме чакаха на вратата.

-Къде беше? Пак ли с този Jisung? Той може да ти развали мисленето!- каза майка. Тя не харесваше много Jisung

-Да с него бях. Какво е станало?

-Ще имаш нова задача!- каза радосно тя

-И какво е толкова, че си толкова щастлива?

-Ти ще обереш банка САМ! Това е пътя да си самостоятелен!

-Ти луда ли си? Ами ако ме хванат?

-Ще те науча как се прави.- каза баща ми

-И кога да я обера?

-Тази вечер!- каза майка

Бях в шок. Тази вечер. Дори не успях да поговоря с тях какво искам аз. Винаги е било така и така ще си остане. Баща ми ми показа как се прави. И дойде време да действам. Сложих качулка и маска и тръгнах.

ГТ. So Yeon
Беше почти 12 часа вечерта. Не ми се стоеше в нас и реших да изляза.

Разхождах се из улиците. Този път бях по-внимателна. Започнах да плача, защото се сещах какво е върху мен. Тоест свадбата. Аз не го познавам, как ще живея с него? Тогава чух сирени на полицейски автомобили. Докато се усетя един се блъсна в мен.

-Гледай къде ходи...- той носеше сак с пари и няколко се разхвърчаха. Той се обърна стресирано към мен. Това беше той. Момчето което ме спаси онзи ден. Познах очите му в които се изгубих за първи път. Той тръгна да бяга.

-Хей, почакай!- тръгнах след него. До нас имаше нещо като малка горичка. Там ходеха хората за да се разходят. Докато бягах след него го изгубих там.

-Къде си? Моля те излез? Кой си ти?- започнах да го викам, защото знаех, че не може да е отишъл далеч.

-Моля те покажи се!- паднах на земята и се разплаках.

-Ето ме!- каза някой с плътен глас. Вдигнах глава и го видях. Станах на бързо.- Какво правиш тук?- попита той

-Искам да знам кой си и защо открадна тези пари?

-Това си е моя работа. А сега ще ме хванат заради теб.

Аз се приближих с три крачки към него, а той се отдръпна с три крачки на зад. Гледахме се право в очите без никой да каже нищо.

-Защо се дърпаш на зад?- попитах

-Не знаеш ли наистина кой съм? Вашите нищо ли не са ти казали?- каза той

-Не... Какво да ми кажат?- попитах, но тогаво се чуха полицаите. Той дойде, хвана ме за ръката и ме притисна до едно шороко дърво колкото да ни скрие. Запуши устата ми с едната си ръка, а с другата тялото ми за да не мърдам. Приближи се страшно близо до мен, все едно лежеше върху мен.

-Само да си издала звук, лично ще се погрижа повече да не издаваш никога! Ясно?- заплаши ме той като шепнеше. Не след дълго се огледа и видя, че терена е чист и ме пусна.

-Защо ме последва?- попита ядосано той

-Искам да знам просто кой си.

-И какво ще спечелиш?- попита той. Аз замълчах и погледнах надолу.