Save Me From This Hell ~SKZ FELIX FF~

•6•

-Попитах те нещо!- каза той

-Ако ми кажеш името си ще ти кажа защо.- казах

-Ъгх... Аз съм Kris. Доволна ли си?

-Истинското моля! Полицаите не са далеч...- казах и се обърнах с гръб към него

-Felix...- каза момчето, а аз се обърнах към него

-Ето, то не било трудно.

-Сега кажи какво искаш?

-Спри да ми задаваш един и същ въпрос постоянно!

-Аз трябва да тръгвам.- каза като взе сака с пари

-Къде ще носиш толкова пари?

-Не те интересува.- каза той

-И всичките пари на света няма да те правят щастлив.

-Те не са за мен.- каза Fеlix като ме блъсна за да си ходи

-Защо пита за родителите ми?- попитах

-За нищо. Припознах се.- това ми се стори стрнно. Нямаше да го оставя просто така да си тръгне и тръгнах след него

-Чакай, чакай!- казах като го хванах за ръката

-Какво правиш? Върви си!- каза той и ме блъсна на зад

-Защо се държиш така? Нищо не съм ти направила.- казах това, а той спря на едно място. След това се обърна към мен и дойде. Хвана ме много силно за ръката

-Виж сега! Остави ме на мира. Нека забравим за тази среща.- каза това и ми пусна ръката много силно и бързо. Той пак поиска да си тръгне, а аз се разплаках.

ГТ. Felix
Тъкмо тръгнах да си ходя и чух как тя плаче. Идеше ми просто да си тръгна, но нещо ме спря. Обърнах се и видях, че е на земята и плаче. Оставих сака на земята и отидох при нея.

-Стани от земята.- тя вдигна глава. Цялото ѝ лице беше червено и мокро. Подадох ѝ ръка, която тя пое.- По-добре се прибирай. Тук не е за момичета.

-Ти къде живееш?- попита ме тя

-Защо?

-Ако може тази вечер да остана при теб? Не искам да се прибирам.

-Искаш да дойдеш в къща на крадец и убиец?- попитах учудено

-У-убиец?- каза притеснено тя

-Видя ли? Поколеба се. Сега се прибирай. Не искам проблеми.

-Ти и без това имаш проблеми. Моля те само тази вечер! Не ме е страх от теб!- молеше се тя. Бях принуден да се съглася иначе никога нямаше да ме остави.

-Добре. За първи път правя такава глупост.- тя се зарадва.

Аз взех сака и се запътих към нашите. Вие луди ли сте, че ще покажа точно нея на родителите си? Ще отидем на друго място. Има една изоставена хижа малко по-далеч от града.

Стигнахме малко пред къщата на нашите. Казах на So Yeon да ме изчака там, а след това влязох вътре.

-МАЙКООО.- повиках я и тя дойде. Като видя парите очите ѝ светнаха.

-Браво, миличък!- каза тя

-Аз ще съм при Jisung тази вечер. Чао

-Чакай, чакай! Ти питал ли си?- попита тя

-Не съм длъжен да ви давам обяснения. Чао.- казах като излязох от стаята. Майка мрънкаше нещо, но...

ГТ. So Yeon
Чаках на мястото, където Felix ми каза. Нарочно настоявах да съм с него, защото нямам нито приятелка нито някой, който може да ми помогне. Знам, че се познаваме от няколко часа, но сякаш с него е по-различно... От къщата му се чуваха викове. Сигурно е майка му? Тогава той дойде вбесен и каза да тръгваме.

Той имаше кола и ме закара в някаква хижа. По пътя никой нищо не каза. Беше ме малко страх да кажа нещо, защото не знам как ще реагира.

~~~~~~

Най-накрая стигнахме. Той паркира и каза да слизам. Влязохме в хижата. Беше много тъмно.

-Последвай ме.- каза той с плътен глас. Стигнахме някаква стая.- Това ще е стаята в която ще си тази вечер. Ясно?

-Чакай, ти няма ли да си тук?

-Да не искаш да съм тук?

-Ами... Не съм била на такова място до сега.

-Нали не те е страх?

-Добре. Ще съм тук.

-Ясно. Аз ще съм в стаята до твоята. Преди да влезеш чукаш на вратата и ако ти позволя ще влезеш.

-Защо е всичко това?- той ме изгледа ядосано и напусна стаята като я блъсна. Аз се поогледах. После легнах на леглото гледайки към тавана и съм заспала.

По сред ноща се чу много силна гръмотевица и се изплалих. Забравих какво ми каза Felix и изтичах при него...