Станах на сутринта и видях, че той не се е върнал. И се радвах. Измих си зъбите и се облякох.
-Как ще сляза долу сега? Ами ако кажат нещо за снощи?- беше ме страх да сляза, но го направих
Поздравих всички, но поздравих само с усмивка прислужницата. Аз не я считам за прислужница, пък и нищо лошо не ми е направила. Седнах на масата да закусвам, а нашите си седят както винаги на местата си.
-Защо не говориш както винаги So Yeon?- каза мама
-Няма за какво...- тя трясна вилицата си в масата
-Аз просто се притеснявам за теб, защо не разбираш?
-Спри да го правиш. Вече съм на 19.- говорех си спокойно аз
-Просто ме е страх, ако попаднеш на неприятност. Като например момче с лошо минало с татуировки, убиец или нещо по-лошо...- каза мама
-Стига с това! Знам кое е правилно и кое не!
-Дали...- станах от масата. Взех си раницата и тръгнах за училище. В моето училище не искаха униформи и се обличах както искам.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Срещнах се с най-добрата си приятелка вътре. Аз отидох и я прегърнах. Поздравихме се.
-Какво правиш тук толкова рано? Има още час докато почнат часовете?- попита тя
-Скарахме се с нашите. А ти какво правиш тук?
-Давам едни документи. Да отидем в кафенето?- предложи тя. Аз се съгласих и тръгнахме. Седнахме и си поръчахме кафе с бисквитки.
-Е, нещо ново?- попита ме. Аз ѝ разказах всичко освен за това, че ме ограбиха.
-Значи си с вързани ръце. То най-хубавите момчета са лошите.- каза тя
-Има и по-хубави момчета...
-Да... Онзи в съседния клас, който постояно гледаш и точиш лиги по него...- каза като ме гледа
-А-аз, не е вярно- отрекох
-За това ли си червена сега. Защото не е вярно. Стига от мен ли ще криеш. Знаеш ли как се казва?
-Kim Sun-woo. Аз знам за съществуването му, ама дали той знае за моето?
-Искаш ли да знае?- каза тя с подла усмивка
-НЕ! По-добре си ми е така!- казах стресирано
-Ти ще загубиш много ако постоянно така мислиш.- тя ме накара да се замисля
-Как да го накарам да ме забележи?- попитах. Измислихме план с който да му привлека вниманието.
Тръгнахме към училище, но тъпия звънец взе че би. Тъкмо да се обърна за стаята ми се блъснах в някой. Вдигнах глава и цялата пламнах. Това беше Sun-woo.
-А-аз се извинявам.
-По-добре гледай къде ходиш.- той си тръгна, а аз останах на място. После се сетих, че имам час.
Деня мина добре без последици. Прибрах се успешно вкъщи и започнах да си пиша домашните.
ГТ. Felix Снощи не се прибрах. Стоях на пристанището с бутилка алкохол. Знам, можех да падна и да сложа край на живота ми, но... Поне ми олекна. Прибрах се чак на сутринта пак през прозореца и се проснах ма леглото и съм заспал.
ГТ. So Yeon Отново същата история. Станах сутринта и слязох да закусвам, но този път всички бяха усмихнати.
-Мила... Съжалявам за вчера. Разбирам, че си голяма вече.- каза мама
-И какво намекваш?
-Ами... Достатъчно си голяма за момче до себе си.- като каза това се задавих с портокаловия сок
-Вчера едно, а днес друго? Какво ти става?
-Майка ти просто иска да каже, че ще е добре да има някой до теб, който ще те обича и зачита твоето мнение.- каза баща ми
-Не трябва ли първо да ме питате преди да говорите такива простотии. Когато стане, стане! Ясно?!- отново си тръгнах бясна от масата и отидох в стаята си. Не бях дълго сама и дойде сестра ми.
-Ти знаеш ли за какво беше това?- попитах я
-Не. Но снощи чувах как двамата си говорят до късно вечерта. Не разбрах за какво е.
-Добре... Да тръгваме за училище.
Като пристигнахме вички ме гледаха странно. Поогледах се, но нищо ми нямаше. Тогава дойде най-добрата ми приятелка.
-Нали искаше да те забележи? Ето... Вече знае, че същесвуваш...- каза като му даде знак да дойде. Той дойде пред мен.
-Ти май си ме харесвала?- каза той, а аз сведох глава- Значи е вярно?- отново замълчах- Ха, как реши, че ще харесам богаташче като теб?
След тези думи го погледнах в очите, а той ми се присмиваше. Не можах да се сдържам и пуснах сълза.
-Хей, защо плачеш? Нали искаше да знае и да те забележи?- каза приятелката ми. По скоро вече не ми е приятелка. Всички за използвачи.
Аз излязох от училище плачелки и то много. Сестра ми видя всичко и дойде при мен и започна да ме успокоява.
