Save Me From This Hell ~SKZ FELIX FF~

•41•

Докато се разхождахме с него той правеше много глупави неща. Ту ще изтърве нещо или ще заекне като говори. Беше от една страна сладко. Реших да му дам шанс...

5 години по-късно

Минаха 5 години. Аз и Chan Hee живяхме като истинско семейство. Той много ме обичаше и правеше всично за мен. Ние също така си имахме и момченце на 3 годинки. Той се казва Jung. Това беше нашето семейство.

Chan Hee ходеше на работа, а аз си стоях вкъщи и гледах Jung. Това беше ежедневието ни. Не е много разнообразно, но...

Бях сама вкъщи и правех вкъщната работа. Jung спеше в стаята си. Чух звънеца на врата и отидох да отворя. Там стоеше Jae. Тя влезе и седна.

-Е, как си? Какво правиш?- пита тя

-Добре съм. Jung спи, а аз се занимавам с къщата.

-Много се радвам, че имаш такова хубаво семейство! В началото ти беше...

Аз я погледнах и тя млъкна. После сведох поглед.

-Не не, не се разтройвай. Не исках да прозвочи така!- казваше тя, но твърде късно

Спомените пак дойдоха. Тъкмо живота ми се оправи. Защо ѝ беше да кава това. Очите се пълнеха.

-Како, съжалявам...- каза тя като ме прегърна

-Няма нищо... Просто...- заплаках силно

-Успокой се...

-Искам просто да го видя и да знам, че е добре и че е щастлив... Нищо повече...

-Знам... Знам... Майка още не казва в кой затвор е. Тя май няма да се откаже. Леле много строга женица!- като каза последното изречение се засмях

Тя се опита да разсее мислите ми. И горе-долу се получи. Тогава Chan Hee се прибра и ни завари така. Моите очи явно още бяха червени.

-Ооо, дами. Как сте?- каза той

-Добре сме. Е, аз ще си ходя. Приятна вечер!- каза Jae и си тръгна

-Какво има? Очите ти са червени?- каза като ме хвана за кръста и ме допря до него

-Нищо. Как мина днес?

-Добре. Малко съм изморен, но... Къде е Jung?

-Спи.

-Ааа, значи ще имаме наши моменти.- каза като ме целуна

-Сигурно си гладен. Ела да вечеряме.

-Ти не си вечеряла?