Момичето без да мисли го прегърна. Дали това бе истина? Наистина ли непознатите хора я утешаваха? А къде бяха семейството и приятелите ѝ?
Тя се успокои и усъзна какво се случва и бързо се одръпна от момчето. Погледите им се пресякоха. Стреса и притеснението ги обзеха. Никой не знаеше какво да направи в този момент, но най-накрая русокосият отмести поглед.
-Ъм... Ако си по-добре аз ще тръгвам. Имам си работи за вършене.- момичето поклати клава с положителен отговор
-Моля те не прави никакви глупости, че да не те мисля после!
-Защо ти е да мислиш за мен?
-Защото вече знам що за куку си и до къде можеш да свършиш. Да не те намеря пак на онзи мост.- момичето не каза нищо повече, а просто чу как входната врата се тръшна и усъзна че е сама в апартамента. Тя се разплака пак.
-Не! Стига вече толкова сълзи! Стига вече да мисля за другите! Никой не е мислил за мен... Даже аз не съм мислила толкова за себе си отколкото за другите. Е, вече няма да е така! Ще им покажа на всични каква мога да съм...
~~~~~~~~~~~ ГТ. So Yeon На следващия ден на училище отидох облечена така:
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Вече не ме интересуваше кой какво мисли за мен.
Като стигнах чувах как другите си шошукат неща. Ми нека. Щот техния живот не струва нека гледат моя. Докато отивах към стаята си видях Sunwoo да идва към мен.
-Ооо So Yeon, погледни се. Много добре изглеждаш.
-Спести си го. Не ми трябва твоето мнение.
-Какво?... Няма значение. Мислих над това което се случи и... Искам да се съберем...
-Ха, първо си с моята бивша приятелка, а сега искаш мен? Еми няма да стане. Толкова си жалък че го правиш.- казах това и си продължих по пътя.
