Save Me From This Hell ~SKZ FELIX FF~

•29•

Той ме целуна отново като задълбочи целувката. Аз му отвърнах, но скоро усетих как вкара езика си в устата ми и го изблъсках от мен.

-Не ти ли харесва?- попита ме

-Аз... Искам малко време да помисля...

-Няма какво да му мислиш... Или ме обичаш или не...

-Аз... Искам да остана малко сама... Моля те...- той стана от мен и излезе от стаята

Останах сама и гледах тавана. По едно време леко си докоснах усните. Наистина ли той ме целуна и аз му отвърнах? Оф главата ми ще се пръсне! Станах от мястото си и отидох в кухнята да си налея чаша вода. След като я изпих се подпрях на мивката.

Мислех... Трябва ли да избирам? Моето семейство... Или Felix?

-Още ли мислиш?- чу се глас зад мен

-Аз... Дойдох да изпия чаша вода...

-Няма какво да му мислиш... So Yeon... Рзбрах, че имам чувства към теб, които не мога спра. Ти ме привличаш... Не ме интересува какво ще кажат другите... Аз искам да съм до теб...- като чух това очите ми се напълниха със силзи, но от радост

Аз се приближих към него и го прегътнах. Той ме стисна здраво. Не знам колко време сме стояли така, но се отделихме и се погледнахме в очите. Той се усмихна както и аз. След това той отново сля усните ни. Беше прекрасно. Но това беше прекъснато защото нямахме въздух. Допряхме челата си едно до друго.

-Сега какво ще правим?- питах

-Ще останем заедно...

Две седмици по-късно

Оставаше малко докато завършим училище. Още не знаех какви са ни отношенията с Felix. Бях много объркана. Мисля, че имам някакви чувства към него...

Бяхме седнали на дивана и си бяхме пуднали някакъв филм. Аз не го гледах. Бях се унесла.

-So Yeon?- пита ме Felix

-Да?

-Къде се отнесе?

-Аз... И аз не знам...

-Спокойно. Не се притеснявай за нищо. Ние сме заедно.

-Felix... Аз не знам какви сме си. Дали сме приятели или...

-За какво говориш?

-Ами за това което се случва. Странно е.- след това пак усетих усните му върху моите

-Ти какяи искаш да сме си?- попита близо до ухито ми. Цялата настръхнах

По едно време телефона му издаде звук и той се ядоса. Като погледна какво изписа не екрана се вбеси още повече. Аз надникнах и видях че майка му му е писала.

-Какво стана?- питах

-Какво иска пак тази жена?- каза като отвори съобщението

Там пишеше, че трябва да отиде при тях по "работа". Не исках да ме оставя, но трябваше да отиде. След половин час укоражаване го накарах да отиде.

ГТ. Felix
Милата So Yeon. Не исках да я оставям. Тъкмо щеше да стане нещо, но не... Трябваше майка ми да ме извика.

Отидох до тях. Дано да е нещо безобидно. Влязох вкъши, а те ме чакаха на вратата. Започва се.

-Felix...- затича се майка ми и ме прегърна. Странно

-Какво е станало?- попитах

-Нищо. Просто искахме да те видим...- каза майка като продължаваше да не прегръща

-Това е странно. Никога не си реагирвала така като ме видиш.

-Всички се променят...

-Не и ти. Кажи какво е станало.

-Ами... Искаме да се прибереш вече вкъщи...

-Не. Няма да стане.

-Felix ти си наш син. Просто искаме сина ни да си е вкъщи. Толкова ли много искаме?

-Да. Няма да стане.- тъкмо се обърнах да си ходя и тя ме спря

-Нали не искаш So Yeon да пострада...- спрях на място и топла вълна мина през тялото ми

-Не знам за какво говориш...

-Знаем, че има нещо помежду теб и So Yeon... Видяхме ви онзи ден...

-Да не си посмяла да ѝ направиш нещо!- казах аз с твърд глас като повиших тон

-Ние нищо няма да ѝ направим... Но нейните родители ще реагират по съвсем различен начин. В момента пазим теб... И нея...

-И как да ви вярвам?...

-Поне опитай... Ако искаш тя да е в безопасност... Стой далеч от нея...

-Не мога...

-Знаехме, че така ще кажеш... Но...

-Тогава лато сега я защитавате, защо преди искахте тя да умре?

-От няколко дни ви следим... Видяхме, че си щастлив в нейното присъствие... Не можем да променим това което е станало.

Аз се замислих над думите ѝ. Бях усъзнал, че изпитвам чувства към So Yeon. Ще направя всичко за да е в безопасност. Казах чао на родителите си. Не исках да се прибирам. Какво щях да кажа на So Yeon? Отидох в един бар за да изпия чашка-две за да се успокоя.