GONE (BOOK TWO)

Глава 14

       - Знаеш ли, от доста време не бях идвал. Не помня последния път, в който дойдох да те видя. Променило се е. Скякаш толкова дълго не съм идвал тук. Разгледах наоколо, има доста нови хора. Местата през, които минявах по - напряко вече са заети. Не знам какво се случва. Мисля си че няма да мога да продължа никога. Може би заради вината, която изпитвам към теб. С онова момче, което ти казах, че ще излизам... не мисля, че ще се върна отново при него. Не искам да слушам обвиненията на другите, някак ми липсва твоето мрънкане за всичко, твоите възгледи и повишаването на тон. Липсва ми всичко. Последния път, когато бях тук ти наговорих толкова много лоши неща. Ти не си виновен, Лу. Вината е моя. Знаеш ли как ми се иска просто да изчезна и да те срещна отново. Знам, че никога не би могъл да ми простиш за всичко, но поне бих имал възможността отново да виждам лицето ти и да чувам гласа ти, дори и от разстоянието, което ще ни дели. Дано, когато ме осъдят да гния в ада за всичко сторено, да ми дадат един последен шанс да те видя. Вече не ми се живее, Луи. Клаус.. Твоя брат.. Дори не знаех ,че имаш нещо такова. Съдбата винаги ме среща с неподходяшите хора. И ти си един от тях. Просто не беше подходящ за любовта ми. Глубата ми, измислена любов. Съжалявам за всичко. Реших, че ще се самоубия и този път не се шегувам. За целта нося пистолет със себе си. Този път наистина ще го направя. Искам да сме заедно, искам да те видя вече не издържам. 

                Хари извади пистолета от джоба си. Насочи го към сърцето си и стреля без дори да се замисли. "Обичам те, Луи." бяха последните думи, които той успя да каже. Сякаш света остана глух, и още едно парченце от пъзела изгуби своето право на участие.

                Винаги имаме правото да избираме и отговаряме за решенията си. Лоши или добри, последиците никога не би могло да бъдат обратими. В историята на нашия герой, имаше купища грешни решения, взети без дори капчица размисъл. Той изгуби най - любимия си човек, заради тези грешни решения. И далеч не изгуби само него. Той изгуби и себе си, търсейки начин да забрави собственото си минало. Никой не е способен да забрави миналото си, и никой не е способен да го промени. 

                Извода от всичката тази измислена история е да вземате правилните решения, да внимавате с действията си и да обмисляте всичко, което правите и казвате. Не оставяйте никой, дори собствените ви родители да ви заповядват и да взимат решения вместо вас. Защото ако Хари не беше послушал баща си, Луи можеше да е жив, а можеше и изобщо да не се бяха срещали.