GONE (BOOK TWO)

Глава 4

               Прибрах се и побързах да си легна. Не можах да заспя, отново. Мислите за Луи и Джак не ме напускаха. Защо да не помоля Грейсън за услуга, но каква? Ами ако Луи ми се разсърди? Какви ги говоря, той дори не е жив. Въздъхнах и се обърнах към прозореца, поглеждайки през него. Уличните светлини ме успокояваха. Щях да се видя с Джак. Изглеждаше ми надежден. Трябваше вече да забравя Луи и да продължа напред. Не можех да остана сам само заради един глупак. Луи направи избора си, сега е мой ред. Ще го забравя, нека той страда сега, аз страдах достатъчно. Затворих очи и се опитах да заспя...

               На сутринта се събудих сравнително рано. Главата ме болеше, а краката ми се бяха заплели в одеалото. Изпуфтях и го дръпнах като го захвърлих на пода. Бях си легнал с дрехите предишната вечер. Браво, Харолд. Личи си че хигиената за теб е на първо място. Изправих се и се запътих към банята. Съблякох дрехите си и се шмугнах под душа. Усмихнах се леко щом усетих топлата вода да се стича по тялото ми. Трябваше да проверя баща ми, после щях да отида до гробищата... О, не. Нямаше да ходя на гробищата. Операция "Забрави Луи" го забраняваше..

               След тридесет минути излязох от банята и се преоблякох. Отидох до стаята на баща ми. Отворих вратата бавно и надникнах леко, за да видя дали е буден. Е, не беше. Затворих по същия начин. Щях да отида да взема закуски. Перфектно.

               Взех ключовете за колата от холовата маса и се запътих навън. Обух се и излязох. Качих се в колата и потеглих към ресторанта за бйрзо хранене, който ми беше на около час. Минавах се през завода, в който ми каза че работи Джак. Отбих на паркинга и слязох. Изкъпал съм се, косата ми не е толкова зле, дъха ми не мирише на скункс, имам шанс. Тръгнах към входа, когато някакъв гологлав мъж ме спря.

       - Забронено е влизането. Кой търсите? - попита ме сопнато.

       - Търся Джак Гилински. - казах.

       - Изчакайте тук, ще го повикам. - обърна се с гръб и се запъти навътре.

               Чаках доста време преди да видя задаващата се към мен фигура. Беше се усмихнал широко и крачеше бързо, гледайки ме право в очите.

       - Здравей. - каза ведро.

       - Идвам да си взема парите за уискито. - казах строго, а усмивката му се изпари. Потупа се по джобите и ме погледна.

       - Мисля че нямам пари в мен. Изчакай тук ще ти донеса. - щом понечи да се обърне го хванах за ръката и се засмях.

       - Шегувах се. Не искам пари, но при едно условие. - погледна ме уплашено без да помръдне.

       - Какво? - коза леко притеснено.

       - Да излезем довечера. - казах спокойно, пускайки ръката му.

       - Като... като на среща? - засмя се.

       - Точно като на среща. - намигнах му, а той се изчерви леко.

       - Дадено. - каза, усмихвайки се.

               Даде ми телефонния си номер, а след това се разделихме. Срещата щеше да е невероятна, щях да я направя такава.

               Бях взел закуски и се върнах вкъщи. Още при отварянето на вратата чух телевизора, което ме навеждаше на мисълта че баща ми вече се е събудил. Събух се и се насочих към хола.

       - Добро утро, татко. - казах с усмивка, а той ми отвърна със същото.

       - Чак сега ли се прибираш? - попита ме и потупа мястото на дивана до себе си.

       - Не, но излязох да взема закуски. - настаних се до него и му дадох плика с два ход дога и кола.

       - Благодаря ти. - каза като започна да  разопакова закуската си.

       - Няма проблем. - облегнах се на дивана и отхапах останалото от моята. По пътя бях достатъчно нетърпелив че да започна да ям още в колата.

       - Виж, исках да ти се извиня за вчера. Знам каква болна тема остана Луи в живота ти и това което казах не беше коректно. Осъзнах грешката си и се извинявам също че изсипах цялата си злоба върху вас двамата. - сведе глава.

       - Всичко е приключило, татко. Няма смисъл от извинения, защото той няма да се върне. Трябваше да се осъзнаеш много по - рано когато те молех да престанеш да объркваш и съсипваш живота му. Ти го унищожи както пожела. Трябва да си щастлив сега, отмъсти на Томлинсън за непристойното поведение на баща му и отмъсти на мен за неподчинението. Радвай се на успеха си. - казах го без дори да го осмисля. Исках да се чувства виновен. Нека тежи вина и на него, нямаше да му простя това което се случи каквото и да става.