GONE (BOOK TWO)

Глава 7

На сутринта се събудих от алармата. Не исках и да се помръдна, но щом усетих главата на гърдите си разбрах, че ако не спра алармата ще събудя и Джак, а не беше нужно. Отместих се леко и изключих устройството. Опитах се да се изправя почти незабелязано, бих казал, че се получи, докато не чух гласа му.

- Добро утро, Хари. - дрезгавия му глас беше толкова завладяващ. Сякаш исках това да е причината поради която да живея. Той седна на леглото, разтърквайки очите си.

- Добро утро, Джак. - усмихнах се, гледайки полуотворените му очи и рошавата коса.

- Тръгваш ли? - изпъна се, избутвайки леко завивките от тялото си.

- Не все още. Ти може да помързелуваш още, но когато се прибера учаквам обяд. - засмях се и изкарах униформата от гардероба си като я оставих на леглото.

- Аз не мога да готвя. - почеса се зад врата и сведе глава.

- Шегувах се, скъпи. - повдигнах брадичката му и целунах нежно устните му. Бяха толкова меки и приятни. Не се учудих когато ми отвърна и сложи ръката си на врата ми.

Избутах го назад и застанах над него, продължавайки да целувам устните и врата му. Беше обвил краката си около мен и издаваше звуци от удоволствие. Захапах леко устната му и я издърпах. Той не искаше да чака повече и придвижи ръката си по тялото ми, вкарвайки ръката си в боксерките ми. Преобърна ни и заигра ръката си по члена ми. Усмихвах се, гледайки го право в очите. Той свали боксерките ми, а след това и неговите, сядайки в мен. Започна да търка тялото си в члена ми, карайки ме да го искам още повече. Започнах с целувки да обхожда тялото цялото ми тяло, стигайки до члена ми. Облиза леко главичката и продължи надолу. Не издържах и го дръпнах, карайки го да легне по гръб на матрака. Взех презерватив от шкафчето, слагайки си го. Надвесих се над него и се усмихнах, а той уви краката си около кръста ми. Щях да проникна в него, когато чух отварянето на вратата. Отместих се до Джак, завивайки тялото му.

- Оу, съжалявам, че прекъснях работата ви. - баща ми бързо затвори вратата, а Джак ме погледна изплашено.

- Не направих добро първо впечатление.

- Изобщо не трябва да те интересува неговото мнение. - опитах да се върна до прекъснатия момент, когато Джак ме избута.

- Явно иска нещо от теб, а и не искам да ни свари така отново. - гледаше ме притеснено.

- Я стига, Джак. Няма да дойде отново. - опитах се отново, но отговора му не се промени.

- Оправяй се за работа, ще довършим после. - усмихна ми се нервно.

Изпуфтях и се изправих, насочвайки се към банята.

- Както искаш. - влязох и заключих като се шмугнах под душа.

Ако беше Луи, дори нямаше да спре. Вече ни видя, какво толкова? Луи.. Въздъхнах. Щях да изляза по - рано, за да отида до гробищата, имах нужда да поговоря с него.

Изплакнах се, избърсах тялото си и излязох. Джак беше зяпнал телефона си и дори не ме отрази. Беше се облякъл, беше оправил леглото. Облякох се и се доближих до него, целувайки челото му.

- Ще си вървя. - изправи се и прибра телефона в джоба си.

- Какви ги говориш? - хванах ръката му, но той я отдръпна.

- Чу ме. Тръгвам си. - тръгна към вратата, но го спрях, хващайки здраво китката му. Той изпъшка и се обърна към мен. - Пусни ме.

- Защо искаш да си вървиш? Остани. - гледах го право в очите, той също.

- Не мисля, че това което ми каза вчера беше истина. Аз или съм просто заместител на онзи глупак, или той изобщо не съществува.

- Не говори за Луи по този начин. - посегнах да го ударя, и го направих. Боже.. Какво направих, мамка му. Видях сълзи и горчивина в очите му. Какво направих? - Съжалявам...

- Не, не съжаляваш. - отскубна ръката си и излезе, затръшвайки вратата след себе си.