Бяхме седнали на пясъка, Джак се беше сгушил мен и беше прегърнал ръката ми.
- Мислел ли си някога за живот извън този град? - попита ме спонтанно след няколко минути мълчание.
- Не. - казах кратко, без да изпадам в подробности.
- Защо? - засмя се.
- Има неща в този град, които не искам да оставям. - въздъхнах.
- Какви? - погледна ме.
- Няма значение, ами ти? Искаш ли да се махнеш от тук? - също го погледнах и се усмихнах.
- Когато бях малък, на около 12 исках да избягам, бях си купил билет, събрах всичките си неща, изтеглих парите от всички награди и рожденни дни, които бях събирал през годините, бях готов да изчезна, но... - той спря и сведе глава.
- Вашите са разбрали? - попитах.
- Баща ми почина в деня, в който трябваше да замина. - промърмори го тихо.
- Съжалявам за това.. - прегърнах го, сякаш подсъзнателно ме молеше да го направя. Не исках да го разпитвам как се е случило или нещо подобно. Той не отговори нищо, просто се обърна към мен и обви ръцете си около кръста ми.
Не знаех колко време беше минало, но си мислех, че той заспа. Какво щях да правя сега? Ами ако не спи?
- Хей.. - казах тихо с надеждата, че ме е чул и ще ми отговори.
- Да? - изправи с леко, поглеждайки ме в очите.
- Харесвам очите ти. - усмихнах се, а той се изчирви.
- И аз, когато вече не са толкова кръвясали. - какво? как така беше забелязал?
- Аз просто.. Преди да дойда си... - прекъсна ме.
- Плакал си, Хари, но няма нищо. Не искам да ми казваш защо точно сега. Знам, че няма да ти се говори, но когато намериш сили, ще те изслушам. - усмихна се и погали леко бузата ми.
Не знаех как да отговоря. Не бях подготвен. Не исках да му казвам точно сега. Знаех, че ако го направя ще избяга от мен, а аз наистина го харесах.
- Искаш ли да дойдеш с мен? - казах, играейки си с косата му.
- Къде? - попита, поглеждайки ме отново.
- Вкъщи.
- Аз.. да, защо не. - усмихна се.
- Хайде тогава. - изправих се заедно с него и изтупах пясъка по дрехите му.
CITEȘTI
GONE (BOOK TWO)
FanfictionТой си отиде. Остави ме сам на този свят без шанс за се поправя, без надежда за бъдеще с него, без нищо. Не го виждах вече, не го докосвах, не му говорех. Нямах този шанс. Това ме изпълваше с болка, но нямах избор. Нямаше го. А с него си беше отишла...