Глава 6

293 35 9
                                    

               Бяхме седнали на пясъка, Джак се беше сгушил мен и беше прегърнал ръката ми. 

     - Мислел ли си някога за живот извън този град? - попита ме спонтанно след няколко минути мълчание.

     - Не. - казах кратко, без да изпадам в подробности.

     - Защо? - засмя се.

     - Има неща в този град, които не искам да оставям. - въздъхнах.

     - Какви? - погледна ме.

     - Няма значение, ами ти? Искаш ли да се махнеш от тук? - също го погледнах и се усмихнах.

     - Когато бях малък, на около 12 исках да избягам, бях си купил билет, събрах всичките си неща, изтеглих парите от всички награди и рожденни дни, които бях събирал през годините, бях готов да изчезна, но... - той спря и сведе глава.

     - Вашите са разбрали? - попитах.

     - Баща ми почина в деня, в който трябваше да замина. - промърмори го тихо.

    - Съжалявам за това.. - прегърнах го, сякаш подсъзнателно ме молеше да го направя. Не исках да го разпитвам как се е случило или нещо подобно. Той не отговори нищо, просто се обърна към мен и обви ръцете си около кръста ми.

               Не знаех колко време беше минало, но си мислех, че той заспа. Какво щях да правя сега? Ами ако не спи?

     - Хей.. - казах тихо с надеждата, че ме е чул и ще ми отговори.

     - Да? - изправи с леко, поглеждайки ме в очите.

     - Харесвам очите ти. - усмихнах се, а той се изчирви.

     - И аз, когато вече не са толкова кръвясали. - какво? как така беше забелязал?

     - Аз просто.. Преди да дойда си... - прекъсна ме.

     - Плакал си, Хари, но няма нищо. Не искам да ми казваш защо точно сега. Знам, че няма да ти се говори, но когато намериш сили, ще те изслушам. - усмихна се и погали леко бузата ми.

               Не знаех как да отговоря. Не бях подготвен. Не исках да му казвам точно сега. Знаех, че ако го направя ще избяга от мен, а аз наистина го харесах.

     - Искаш ли да дойдеш с мен? - казах, играейки си с косата му.

     - Къде? - попита, поглеждайки ме отново.

     - Вкъщи.

     - Аз.. да, защо не. - усмихна се.

     - Хайде тогава. - изправих се заедно с него и изтупах пясъка по дрехите му.

GONE (BOOK TWO)Unde poveștirile trăiesc. Descoperă acum