GONE (BOOK TWO)

Глава 9

                Края на работния ден. Едва дочаках последната секунда и звънеца, който известяваше началото на другата смяна и края на нашата. Поредният скучен ден в пожарната отмина. Искаше ми се да стават по - интересни неща. В днешно време хората бяха прекалено внимателни с нещата, които правят. Жалко.

               Вървях към колата си. Мислех да отида до гробищата преди да отида на срещата си с Джак. Ако изобщо можеше да се нарече среща. Качих се в колата, и потеглих. Пътувах в пълна тишина, изключих мозъка си за минутите докато стигна до познатото място.

               Вече паркирах. Слязох и тръгнах бавно към портата, по пътеката и ето ме до паметната плоча. Седнах на познатото място и изправих вазата с изкуствените цвятя.

     - Здравей, Лу. - усмихнах се леко. - Мисля, че е време да си поговорим за по - дълго този път. - въздъхнах. - Обичам те, но наистина искам да спреш да разваляш всичко. Не мога да разбера защо винаги се появяваш и объркваш всичко. - ударих плочата. - Защо не ми даваш шанс, Луи. Майната ти. - ударих я пак. - Не искам да мисля за теб повече, долен кучи син. Спри да се бъркаш в живота ми. - продължавах да удрям с юмруци мраморната плоча, яда ме беше обзел. - Майната ти , Луи. Иска ми се да те нямаше изобщо. Да не се беше появявал в живота ми. Шибан, нагъл, егоистичен, проклет педал. Мразя те. - станах и изритах плочата.

               Крака ме заболя, а ръцете ми бяха в кръв. "Идиот, идиот.". Повтарях си го, докато вървях към колата. Качих се и потеглих. Ръцете ми трепереха. Не знаех дали от болка или от яд, но не можех да ги спра. Искаше ми се живота ми да бъде по - различен. Да не бях срещал Томлинсън, да не се бях влюбвал.

               Стигнах до уреченото място, точно на време. Видях Джак. Беше с лице към мен, скръстил ръце, гледайки ме грубо. Понечих да го прегърна, но се отдръпна.

     - Не съм дошъл тук, за да ти позволя да ме прелъстяваш отново. - гледаше ме право в очите, сякаш ме убиваше с поглед. За първи път се чувствах толкова неловко.

     - Е.. Кажи ми тогава.. - въздъхнах и се отдръпнах от него.

     - Баща ми беше изследовател. Разследваше случай, включващ баща ти. За жалост случая се потули, обвини се невинен човек и нещата се приключиха. Лошото беше, че баща ти беше достатъчно нагъл да издейства уволнението на баща ми само, защото той не взе парите му в замяна на мълчание. Той разследва и случая на Луи. Това самоубийство. Той събра достатъчно доказателства против баща ти, в полза на Луи и като цяло за семейство Томлинсън. Беше готов да го обяви, да опита да го вкара в затвора, когато се случи пожара. Но повярвай ми този, който се опита да убие баща ти.. Той знае за случилото се също и ще се опита да убие и теб. - говореше ми съвсем нормално. Все едно разказваше деня си.

     - Ти си луд, ти... Баща ти те е пратил нали? Да ме пазиш ли или да ме следиш по - добре? Кажи ми.

     - Не, аз наистина те срещнах случайно в клуба. Не беше планирано.

     - Ти си болен, баща ти също. - обърнах се и се качих в колата си. Преди да затворя вратата чух гласа му

     - Пази си гърба, Хари.

Новата главааа!! Малко кратка... добре де.. доста кратка. Обещавам ще се реванширам. Ии все пак надявам се главата да ви е харесала ии учаквам мнението ви в коментарите. Чаоо!! ❤